От Балчик е един от малкото майстори на чайната церемония у нас, разкрива магията й
Тихомир Тодоров е от Белия град, но от няколко години жиивее в балчишкото село Гурково. На 45 години е и, по негови думи, е един от малкото хора в България, които се занимават с чайна церемония. Познат е в Китай, в Русия, но не и у нас. Казва, че никога не е афиширал това, защото изкуството, свързано с чая, е въпрос на лично усещане и съприживяване, а в наши дни в Китай, родината на чая, всеки домакин е длъжен да познава определени чаени ритуали.
Никога не е мислил да обучава някого, въпреки че в годините назад, покрай бойното изкуство, с което се е занимавал – годжу рю - и семинарите, на които е бил, е вмъквал темата, като част от източните изкуства.
Спомня си, че когато започнал да се занимава с източни бойни изкуства – самбо, джудо, карате, а впоследствие и с годжу рю, с което се занимава и до днес, е искал да подражава на майсторите в този вид спорт. Те, от своя страна, са били и майстори в калиграфията или в чайната церемония. Така за първи път започва да търси информация за китайския чай и чайната церемония.
През януари 2014 г. Тихомир участва за последно в конкурс за бойни изкуства за ветерани в Донецк, където състезателите са над 50 от различни държави и тогава печели първо място. А през годините е обучил десетки деца, посветили се на този спорт в Беларус и Украйна, където е работил. На този етап от живота си младият мъж се занимава със строителство, но признава, че му липсва работата с деца. Но от чая не се е отказал.
Интересът му към него и чайната церемония датира от далечната 1988 година. Вече повече от 30 години Тихомир изучава различните видове китайски чай, историята, традициите и чайната култура като цяло. Близък на негов приятел, който пътувал през 80-те години с корабите, им подарява чай от Китай. Така за първи път опитва екзотичната напитка, която няма нищо общо по вкус с нашенския билков чай, предлаган в търговската мрежа. Тогава го запарили, както си знаят. Но не добавили захар. След този случай Тихомир започва да търси литература за чая, да опитва различните видове – зелен, индийски, цейлонски, жасминов, а по-късно и „небесни храмове” – най-известния за времето китайски чай у нас. Чрез много срещи и разговори с китайци и специалисти, както и посещение в Китай, успява да улови тънкостите при приготвянето на чаената напитка.
Животът в чужбина го среща с други почитатели на чая, от които започва да се учи как да разпознава различните видове чай, качеството им, местността, в която са произведени , съответно и начина, по който се приготвя.
Казва, че във всяка една област в Китай има определен вид чай и различна посуда, специфична за дадения регион, в която се приготвя и съответно, в която се пие чаят.
Разновидностите на напитката днес са много. Но, когато на власт в Китай идва Мао Дзъдун, той заличава почти 80% от чайната култура на страната, както и на бойните изкуства и цялата китайска традиционна култура.
Тихомир разказва, че преди 20 години Китай отново се връща към корените си, с подкрепата на държавата започват да се възраждат старите технологии. Днес чайната култура в Китай е специален ритуал, който не търпи бързане.
Според нашия домакин, откривател на чая, който дава първите сведения за начина на приготвянето му, е Лу Ю, живял през 733 – 804 г. по времето на династията Тан.
Според легандата той е бил намерен на брега на едно езеро от будистки монах, който имал богати познания за чая и Лу наследил традицитиите за неговото приготвяне. По-късно сам се заел с изучаването на различните видове чай в Китай и написва трактат за него.
Китайският символ за изписване на думата чай се състои от няколко части. „В Китай, казва Тихомир, йероглифът може да се чете отдолу нагоре и отгоре надолу. Първият знак отдолу нагоре означава „небе”, следващият – „трева”, „човек” е третият и „дърво” – последният. Прочетено слято означава: „Небето спуска чаения лист на човека” или „Небесната трева, която възниква с помощтта на труда на човека”. Прочетено отгоре надолу означава: „Дърво чрез човека се извисява към небесата, посредством тревата”. Всичко това означава, че посредством чая човек се отдава на нирвана и достига до Бог. Символиката в китайското писмо е много важна”, заключва той.
„Първият чай, който идва в Европа, е т.н. зелен чай. Той не е ферментирал. Червеният и черният чай е ферментирал, затова е и тъмен” – продължава разказа си Тихомир. „Има седем вида чай, според начина на направа – зелен, червен, черен, жълт чай, лунг чай, който се разделя на два вида – светъл и тъмен, бял чай, който не е ферментирал и пу ер, който се произвежда в провинция Юнан и също се разделя на два вида.
Цените на наистина старите реколти чай от миналия век варират между няколко стотин до стотици хиляди долара за килограм в зависимост от качеството и се продават на аукцион” – споделя познавачът.
Глината за чайниците, в които се запарва чаят, се добива в четирите големи находища в Китай. Това са районите Исин, Цинджоу, Дзяншуй и Роунчан-СъЧуан. Самият той има предпочитания към глинените съдове, произведени в района Цинджоу, тъй като това е най-старата школа в грънчарството и самата глина съдържа различни минерали и полезни вещества, които се запазват при обработката й. Тихомир споделя, че, освен самия чай, трябва и всички съдове, свързани с рутиалното пиене на чай, да са от висококачествени материали. Влияние оказва също и температурата на водата, както и нейната твърдост. „Според китайците, „майката на чая е водата”, заключва той.
С времето съдовете, в които се запарва и се пие чаят, са се променяли. Към средата на XV век се появява специалната чашка — гайван, която служи както за запарване, така и за чаша. Гайван се използва и до ден днешен в китайската традиция. Тихомир също използва гайван. Той споделя, че, ако човек иска да утоли жаждата си с чай, не провежда чайната церемония, но поне веднъж седмично е добре да отделя време за това. „Самата церемония те учи на търпение, спокойствие, съсредоточеност. Подтиква те да се насладиш на малките неща в живота, да си внимателен” – споделя Тихомир. Неговата дъщеря, която е на 4 години, вече познава добре това изкуство и основните процеси в него.
Няколко са стъпките, които трябва да се спазват при приготвянето на хубав китайски чай, доверява познавачът на чай.
Първата е свързана с избора на самия чай. Дали той ще е насипен или пресован, ароматен или горчив – решавате вие, според личния си вкус и предпочитания. Качественят чай е много скъп. На едро, по последни данни от търгове в Китай, цената достига 160 000 $ за килограм. Естествено, има и хубав чай на по-достъпни цени – от 100 до 500 $ за 500 грама, но и за сумата от 10-20 $ може да си намерите 100 гр чай с добро качество, казва той.
Последователността на действията при приготвянето на чай също е важна. Всички съдове, необходими за церемонията, се поставят върху бамбукова дъска, чието дъно е пригодено да поема водата, която се изхвърля при церемонията. Някой от тях са с чисто ритуален характер. Като глинена посуда с череши, които като се залеят с гореща вода, променят цвета си на червен. Целта е да се създаде радост за всички сетива. В конкрентаната ситуация – за очите.
Както спомена и по-горе, водата е много важен компонент при приготвянето на китайския чай. За силните чайове, каквито са черните и червените, водата трябва да достигне 100 градуса по Целзий, но ако приготвяте зелен или цветен чай, тя трябва да е около 80 градуса.
Съдът, в който ще се запарва чая, се залива с вряла вода – дали това ще е гайван или глинен чайник отново е въпрос на предпочитание, свързан с вида чай, който сте избрали да сервирате.
Чашите, в които ще се пие чаят, могат да са порцеланови, глинени или стъклени. Те също се изплакват с вряла вода, като самите чаши не се пипат с пръсти, а със специални бамбукови щипци.
Традицията повелява чаят, който ще се използва, предварително да се покаже на гостите, като се започне от най-възрастния. Той се сипва със специална бамбукова лопатка, а, ако чаят е пресован, се отрязва част от него със специален нож, изсипва се в специална бамбукова кутия и се поставя в съда за запарване.
Следващата стъпка включва „измиване” на чая, като водата, с която това се прави, се изхвърля. Целта е да се разкрие чайният лист и да се дезинфекцира. И никога не се пие. Запарването на чая отнема няколко секунди, след което се прецежда в така наречената „чаша на справедливостта”, която служи за равномерното разпределяне на напитката при наливането й. А това, което е останало, се изхвърля.
Най често при сервиране на чая, чашите се държат с две ръце. Но това условие не винаги се спазва.
Чаят, казва Тихомир, помага за пълно пречистване и детоксикация, спомага за по-доброто храносмилане, ускорява метаболизма и гори мазнините, намалява стреса и спомага за по-добър сън, засилва имунитета.
На финала Тихомир споделя, че чайната церемония в Китай се провежда и при специални случаи - като знак на уважение, в отговор на оказана почит, семейна среща, среща с родителите или беседа на творци. Това е част от великото китайско културно наследство. А той е готов винаги да покаже на своите гости магията на чайната церемония.
