На 8 март в Добрич изпълняват 18 смъртни присъди на осъдени от Народния съд

Състав на "Народния съд" в гр. Добрич - от ляво надясно: Цонко Цонев - член, Димитър Кулев - обвинител, Иван Минчев - председател, и Вида Димитрова - член

На 8 март преди 75 години са изпълнени смъртните присъди на осъдените от Народния съд в Добрич. Той започва на на 21 февруари 1945 година в тогавашното кино „Родина”. 86 са задържаните. Произнесени са 18 смъртни присъди, 12 доживотни, а шестима не се явяват пред съда и се счита, че са екзекутирани преди обявяване на присъдите.
Народният съд е юридически узаконена политическа саморазправа с елита на българската нация, посочи Севастиян Добрев - полковник от резерва, бивш заместник-директор на дирекция „Връзки с обществеността” в Министерството на отбраната. В Добрич неотдавна той представи книгата на Георги Казанджиев „Народният съд в Добрич”. По думите на Добрев съдът в Добрич е бил с председател неуспял юрист, а член-съдиите са били дърводелец, обущар, каруцар и плетачка /бъдещият кмет на Добрич Вида Димитрова, известна като баба Вида/.

За Народния съд в Добрич и ролята на тачената кметица на града Вида Димитрова разговаряхме с автора на книгата Георги Казанджиев.
„Съставът на Народния съд в град Добрич се е състоял от един юрист, който е бил председател. Имало е народен обвинител и четирима член-съдии Единият от тях е каруцар, другият обущар, третият е дърводелец, а четвъртата – баба Вида е плетачка. Ако видите подписите, които те са положили, можете да имате представа какво са представлявали тези хора“, посочва той.
Според автора, „от широката общественост за Вида Димитрова не се знае това, че пред нея е имало предварително подготвен списък на всички осъдени на смърт. Когато въпросният подсъдим влизал пред съда, тя става права и с ръка посочва и викала „Смърт, смърт, смърт“.
„Делото се е водело фиктивно. Било е съпровождано от клакьори – криминални престъпници и роми, на които давали по самун хляб и буца сирене. Това ми го каза Зафирка Табакова, дъщеря на кмет на село Стефаново, човек с три висши образования, невинно осъден и убит, само защото е спазвал законите на държавата“, споделя Казанджиев.
„Делото започва на 21 февруари и завършва на 7 март. На 8 март са убити. Осъдените на смърт са 18. Шестима не присъстват на четенето на смъртните присъди и намираме сведения, че те са били подложени на побоища от криминални затворници. На делото се явяват само 12 души и са вписани в протокола шестима неприсъствали. Но са осъдени да им се отнемат по 5 милиона лева глоба и цялото имущество. В Добрич и региона са осъдени 86 души, от които 14-15 на доживотен затвор, на 20, 10 и по-малко години затвор“, добавя авторът.

Един пример – кметски наместник на гранично село за периода от есента на 1940 и 1944 годиа идва два пъти в Добрич. При второто си отиване край неговия чифлик на румънската граница са минали уж трима нелегални т.нар. партизани. Той им бил дал хляб и сирене. Какво се оказва – че тези тримата са били бедняци, които са търсили работа. Той ги съжалил и им дал. Него го обвиняват, че е оказал съдействие върху българското правителство, царя и народното събрание за въвеждане на България във война със съюзниците и му се иска смъртна присъда. По някаква случайност е осъден на доживотен затвор. Друг пример е за Георги Ашиков. Народният обвинител му иска доживотна присъда за това, че уж донесъл нещо на полицията, а Народният съд го осъжда на смърт.
Осъден е елитът на Добрич, Балчик, Каварна, Шабла. Сред тях и една изключителна личност, какъвто е журналистът и главен редактор на вестник „Добруджански глас” Любен Станчев. Той е обвиняван, че е говорил против Сталин и хвалил Хитлер, но той го е хвалил, когато е бил сключен съюзът между СССР и фашистка Германия или т.нар. пакт Молотов-Рибентроп. Критикува Сталин след като научава за осъдени Волжски войни в Катин.
Разстреляни са недалеч от паметника на Хан Аспарух, където сега се издига голям християнски бетонен кръст, където е било старото гробище
Избитите от Народния съд добруджанци са:

Иван Колев Карагьозов

Иван Делчев Георгиев

Георги Петров Митев

Георги Колев Стоянов

Петър Петров Найденов

Ганчо Колев Ганчев

Иван Петров Армутлийски

Георги Киров Табаков

Кръстю Стефанов Петров

Йордан Петров Опълченов

Стоил Георгиев Тренев

Никола Василев Бабаджов

Боньо Бонев Георгиев

Марин Тодоров Иванов

Захари Георгиев Попов

Любен Петров Станчев

Атанас Цветков Михайлов

Димитър Георгиев Ашиков