Водещи новини Общество

Десетки тайни, легенди и човешки истории крият белокаменните чешми на Добруджа

Настъпи ли сезонът на летните жеги, хората в Добруджа винаги се сещат за старите каменни чешми. От техните чучури от векове се лее бистра вода, която утолява жаждата на хора и животни. Едва ли има населено място в област Добрич, в което да няма изградена каменна чешма. Зад всеки градеж се крие някаква тайна, легенда или човешка история, твърдят историци, културолози и антрополози.

      В Каварна в миналото имало 12 изворни чешми, разположени по дължината на долината към морето. В момента възстановени и действащи са шест, съобщи за ПроНюз Добрич директорът на Историческия музей в крайморския град Пенко Георгиев. Най-старата от тези чешми е Градската чешма, която датира от ХV в. Тя се намира до Хамама и за нея се носи легенда, свързана с трагичната любов на момък и девойка. Местният владетел харесал девойката и я отвлякъл в харема си, но момичето избягало при своя любим. А после, за наказание, двамата са изгорени живи в котелното помещение на Хамама, гласи легендата. Поверие има и за т. нар. Сребърна чешма в Каварна, за чиято вода се е смятало, че има пречистваща сила. В миналото върху чешмата имало надпис, който уверявал хората, че ако измият лицето си с водата, ще измият и греховете си. Говори се още, че някога водата на Сребърната чешма, позната и като Гюмюш чешма, се е изнасяла в Цариград и от нея майстори произвеждали прочутата Каварненска мастика, посочват историци.

      За Мум чешма в добруджанското село Житница, община Добричка, от поколение на поколение се предават няколко легенди. Една от тях е свързана с мястото на извора. Някога тук имало вековни гори и клоните на дърветата така се преплитали, че до извора се стигало по тясна и тъмна пътека. Преданието гласи, че открили водата с помощта на запалена свещ и само със свещ можело да се стигне до нея. Така възникнала една от версиите за името на чешмата – „мум” значи тъмно. Други смятат, че заради бистрата вода, от която сякаш извирала светлина, нарекли чешмата Мум чешма, т.е., свещена чешма.

     С легенда за несбъдната любов е свързана и историята на градежа на чешмата в с. Жегларци, община Тервел. Турският бей в селото някога имал много красива дъщеря. Бащата имал намерение да ожени чедото си за богат турски офицер от Силистра и изразходвал много средства, за да приготви чеиз на дъщеря си. Момичето, обаче, обичало беден момък от селото и след решението на властния си баща да я ожени за богатия офицер, се поболяло от мъка и починало. Потопеният в мъка баща продал чеиза на дъщеря си и с парите изградил чешма от бял камък.

      Интересна човешка история се разказва и за чешмата в тервелското село  Поп Груево. Дъщерята на майстор грънчар се разболяла и тръгнали да я лекуват. Бащата завел момичето на ходжа в село край Тервел. Ходжата го посъветвал да направи чешма. Грънчарят го послушал и съградил чешма с три корита в с. поп Груево, а момичето оздравяло.

      Човек може да срещне белокаменните чешми къде ли не – край пътя, насред полето, в гъста гора, в покрайнините или в центъра на селото. Те стоят като безмълвни  свидетели на една отминала епоха на религиозни вярвания, копнежи и морални канони, смятат специалистите. И християни, и мюсюлмани градили чешми, за да сторят „хаир” тук на земята и да си осигурят живот в рая. Чучурите руквали и при обет пред бога, за душевно спасение или изцеление от тежка болест, за омилостивяване на злите стихии или за опрощаване на грехове. А много често градежът бил предизвикван от желанието да се стори добро, да се направи „себап”, благодеяние в името на другите… Благодеяние, за което големият писател хуманист, певецът на Добруджа Йордан Йовков, пише в разказа си „Песента на колелетата”, описвайки прочутата Каралезка чешма в с. Стефан Караджа: „…Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдаръм, като двора на хан, три чучура, които бърболят и сипят студена и бистра като сълза вода.”

    Зад всяка една чешма стои една човешка история, един разказ за миналото – твърди Надежда Иванова, културолог и музеен специалист от Добрич. „Традицията да се градят чешми е подчинена на изконната човешка страст и желание да се дарява” – посочва  в интервю за ПроНюз Добрич Надежда Иванова, която е проучвала темата за белокаменните чешми на Добруджа.

 –  Всяка година, в сезона на летните жеги хората в Добруджа се сещат за старите каменни чешми. В област Добрич има десетки, а може би стотици каменни чешми. Какво не знаем за каменните чешми на Добруджа?

– Едва ли има човек, който да е минавал по прашните кръстопътища и друмища в Добруджа и в тях да не е съзирал опъналите своите бели снаги тия чудни белокаменни чешми! За тях не знаем много неща. Защото зад всяка една чешма стои една човешка история, една съдба, един разказ за миналото на селището или пък за известен човек. Тези чешми идват от вековете. Те са свидетели на всичко, което се е случвало тук по нашите земи и въпреки че носят със себе си частица от миналото, те ни изправят пред възможността да си зададем много въпроси: кои са ценните неща, какво можем да направим, кое е това, което може да пребъде през вековете.

–  Освен чисто практическата функция да предоставят, да дарят на хората вода, откъде идва традицията за градеж на чешми?

– Реално традицията за строежа на чешми идва и е дълбоко заложена в ислямската култура. Повечето чешми, които са построени тук, в Добруджа, се свързват с т. нар. архитектурен стил „ляля”, но те имат една по-дълбока функция, която е заседнала в мирозрението и народопсихологията на хората, населявали тази част от Добруджа. Защото всяка една от чешмите е свързана с извечния стремеж  човек да дарява, с този себап, за който дори и Йовков говори в своите разкази. Защото чешмата е отражение на една традиционна форма на даряване – дар за дара. Т.е. човек строи чешма, за да измоли милостта на боговете, за да изкупи своите грехове, за да извоюва или по-скоро да осигури здраве и плодородие на земите си, здраве в семейството. Традицията наистина идва от исляма, но тя е продължена през Възраждането и от българите, които наследяват тези архитектурни паметници и започват върху тях да наслагват своите съвременни възрожденски светоусещания, като поставят лъвски глави, звезди, соларни символи – т.е., съвсем чисто български, християнски знаци. А понякога те живеят и съвместно. Например, една чешма в Жегларци е много интересна, защото в нейния надпис името на Ибрахим ага стои редом с името на Свети Георги. И този факт е още едно доказателство за това, че става дума за усвоени културни модели, възприети традиции, възприети норми на поведение. Т.е., актът за даряване идва от исляма, но се възприема от българите през епохата на Възраждането и се превръща в едно много значимо обществено явление.

–   Ние говорим за крайпътни чешми, за чешми в центровете на селата, чешми в градска среда. Има чешми в горски местности… Едно многообразие от различни архитектурно-строителни модели. От какво са се строили тези чешми? Някои от тях са с надписи, на други места надписите са заличени. За какво говори всичко това?

–   Обикновено чешмите в Добруджа са каменни. Хората са използвали за градежа монолитни каменни блокове, които понякога са пренасяли от доста далечни места. В Добруджа водата е в основата на житейската философия на всеки един от нас, защото връзката „земя-вода-живот” е основополагаща. Тя е натоварена със силно семантично съдържание. Реално погледнато, водата е това нещо, без което няма живот. „Ако няма вода, всичко ще огине” – казва една стара поговорка. И наистина, в градежа на чешмата хората не са щадели сили и средства. Успявали са да донесат камъни от далечни места, с общи усилия да включат всички живеещи в селото в градежа. По-заможните хора са давали известни суми за изграждането на чешмата. Реално погледнато, чешмата се превръща в едно общо дело, в дело на всички хора в общността на населеното място.

Може ли да се каже, че и днес  продължава  тази традиция – да се градят чешми?

Разбира се. Тази традиция е подчинена на изконната човешка страст и желание да се дарява. Ние в Добрич сме свидетели как по нашите улици се появяват нови и нови чешми. Например в двора на църквата „Света Троица”, пред Етнографската къща се появиха хубави белокаменни чешми. Те запазват елементите на възрожденската чешма и архитектурния стил от миналото, но носят и нещо ново  – това ново е надеждата на хората за по-добър живот и желанието да услужиш на другия, да бъдеш полезен и името ти да остане във вечността.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *