Паркът на Добрич е сред най-старите у нас, дело на фамилията Градинарови
Тогава, когато кметът на София Иван Хаджигенов през 1882 година подема кампания за създаване на Борисовата градина, далечният градец Добрич има вече градска градина с 15-годишна история. При това става традиция, всеки новопостъпил на длъжността кмет, независимо от партийната си принадлежност, да заделя средства за градската градина.
Това става ясно от публикувани в издадения през април 1997 г. - по повод 130-годишнината на парка, брой на вестник "Музей" с материали на Лора Савова – уредник в Историческия музей, на Ганка Колева и Дарина Градинарова.
След Освобождението от турско робство градската общинска управа в Добрич /тогава Хаджиоглу Пазарджик/ наред и въпреки нескончаемите политически борби и боричкания за власт, започва трудна и продължителна работа по благоустрояването на града с цел бързо да се измени неговият ориенталски вид и да се хигиенизира до възможност да се развива в него нормален стопански и обществен живот. Изправят се и се постилат с камък централните градски улици, събарят се стари и грозящи сгради, предимно ханове, построява се градска баня, строят се чешми, съборят се старите салахани /кланици/, премества се пазарът за добитък до Шадраванския площад /днешния площад „Свобода/
Жителите на малкия – около 14-хиляден градец Хаджиоглу Пазарджик /днес Добрич/ се сдобиват със своя градски парк през 1867 г. Беледието /градскообщинският съвет/ избира място в махалата Карабоклук, закупува за 1780 гроша дръвчета и довежда арестанти, които ги засаждат и прокарват първите алеи.
В началото паркът е с площ едва около 15 декара. Но, затова пък е в пряк досег с пътя, идващ от Варна и с централната градска чаршия. Обърната е с лице към площад „Св. Георги“, разположен на ул. „Княжевска“, - една от главните улици на града. Изоставена и недобре поддържана по време на руско-турските войни, след Освобождението тя става първа грижа на Добричкото градско общинско управление. От журналното й постановление – март 1884 г., научаваме, че се отпуска възнаграждение на слугата Исмаил в размер на 30 лв. на месец, за да украсява градската градина, но под надзора на градския инженер. Гласува се още закупуването на една толумба за поливане и една коса за косене на трева.
Любопитното в документа е, че не се говори за създаване на градска градина, а за това, че тя не е достатъчно украсена. И още – че Добричкото градско общинско управление, едва когато градината бъде „достатъчно украсена и се посадят нужните дървеса”, ще я обяви на публичен търг и отдаде на предприемач.
Гореказаното става по времето и настояването на кмета Желез Попов, който заема този пост до 1888 г. Пак по негова воля общинското управление решава „градската градина да бъде оградена, за да се предпази от влизане на добитък. Как е изглеждала тя, днес е трудно да се каже. Спомените се разминават, едни казват, че е плет, други – че е зидана от камък, а трети – че е дървена. Има и такива, които твърдят, че е метална декоративна решетка с шестоъгълни звезди. Разказват, че румънски фашистки елементи ги отстраняват, защото за тях те са еврейски символ. Истината тепърва ще се уточнява. По-важното е, че градината е изолирана и така опазена. Входният й портал се е заключвал, а когато се правят градински увеселения от по-особен, аристократичен характер, се плаща и входна такса. Иначе градската градина се състои от четири главни алеи, които се събират около увеселителен павилион. Прокарана е и една обиколна алея, която е предназначена за разходки. От двете страни на всички алеи са засадени дървета, а в останалото пространство са разположени цветни фигури с диаметър от 8 до 10 метра.
Така през 1895 г. кметът Димитър Попов /от Народната партия/ осъществява връзка с Христо Стефанов от Варна - ученик на Новак. Той за периода 1896-97 г. съставя основния план на градската градина. В отчета си за периода 1889-1899 г. Добричкото околийско учителско дружество „Развитие” е категорично, че „друго място за развлечение и близки разходки служи градската градина, за която от няколко години се заделят твърде много пари и се полагат големи грижи”.
Вестник „Добруджанец” от 9 август 1901 г. потвърждава казаното от дружество „Развитие”, но и отделя специално внимание на озеленителя Христо Стефанов. Според автора, той с „трудолюбието си спечелва всички съграждани“.
Прави впечатление, че Христо Стефанов се съобразява с безводието в Добруджа и отглежда предимно сухоустойчиви видове.
Той се установява завинаги в Добрич и с жена си Злата заживяват в дом, построен от общината в самата градска градина. В него израстват децата му Марийка, Русийка, Стефан, Райчо и Петър. В началото Градинарови е само прякор, но с годините Христо Стефанов го приема като фамилно име. По бащиния път тръгва синът му Райчо. Учи озеленяване, получава майсторско свидетелство. Виждаме го на снимка сред озеленители от цяла България. И все пак най-добрият учител за него ще остане баща му. Кой смее да твърди, че любовта към цветята не е заразна. След Райчо Градинаров идва ред да покаже майсторлъка си синът му Христо Градинаров. Една фамилия с принос за развитието на градско-парковото изкуство в Добрич щеше да е още в забрава, ако не бе 130-годишният юбилей на парка. Всеки от семейството е отделна, нуждаеща се от изследване вселена. Ето, Русийка е приятелка с Деспина – съпругата на Йордан Йовков. Брат на майка й е прославеният оперен певец Петър Райчев, с когото тя пътува много по света. Райчо е актьор по душа и участва в самодейни театри. Синът му Христо наследява чувството му за хумор, но хобито му е спортът. Може би, само Народният съд, осъдил околийския управител Стефан Градинаров на затвор и лагер, помрачава този изключителен романтичен свят, в който живее фамилията Градинарови.
Достатъчно е да видим снимките в оранжерията, пълна с цветя. Тя е създадена през 1912-1913 г. на площ 2-3 декара. Част от цветята се продават за сметка на общината. След окупацията на Южна Добруджа от Румъния оранжерията е разширена и е с размери 22 м дължина и 12 м ширина. В регулационен план от 1925 г. е показана плановата композиция на градската градина. Посочени са няколко градински елемента – градско казино, увеселителен павилион, оранжерия за цветя, бароков фонтан. По спомени от съвременници, румънците изграждат и един тенискорт.
Връщайки се назад в историята на градската градина от 1867 г. до наши дни, много или малко, но всяка кметска управа е намирала средства и начини да поддържа и разраства градината, споделят изследователите на историята на градския парк в Добрич.
Градската градина е била не само оазис за отмора и разходки, културни и социални контакти, но старите добричлии особено са я ценили и пазили. За това може да се съди от цветните композиции и видовете, които са използвани. От 1890 г. до около 1940 г. са оформени цветни фигури със саксийни цветя, отначало само сухоустойчиви – агаве, алое, ешвариа, юка и др. По сведение на близки на фамилията Градинарови в 1901 г. е внесено от Русия агаве, което съдейки по снимковия материал е било център на цветна композиция около 20 години“, пише тя.
Тази фигура през годините се е променяла по размери и състав. В първите години около агавето са подреждани саксии с алое. По-късно видовият състав се увеличава, използва се едроразмерна муза /бнаново дърво/, различни видове палми, съхранявани през зимата в оранжерията на парка. В по-късни години Райчо Градинаров разработва килимна цветна фигура при входа на градската градина. Изработена е прецизно. Представлява елипса, изобразяваща герба на България. Фонът на фигурата е пясъчна посипка, а цветните фигури, които са използвани, са алтернатера, сребриста сантолина, чимшир и в околовръст- щамбови рози. До шейсетте години тази фигура е изпълнявана с килимни цветя и като център често е служила палма. Поетапно през годините градският парк се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер и сега той се разполага на площ от 430 дка. От 1999 година старата градина на градския парк – тази на Христо Градинаров, е обявена за паметник на културата и градинско парковото изкуство.
На 28 май отбелязваме Деня на парковете в България. Традицията за отбелязване на Ден на парковете тръгва от 1909 г., когато в Швеция са създадени първите девет национални парка. През 1999 г. Генералната Асамблея на Европейските паркове обявява 24 май официално за Ден на парковете. През същата година България взема решение и Министерство на околната среда и водите определя 28 май за Ден на парковете в България.
Използвани са публикувани в издадения през април 1997 г. - по повод 130-годишнината на парка, брой на вестник "Музей" материали на Лора Савова – уредник в Историческия музей, на Ганка Колева и Дарина Градинарова. Снимки: dobrich.bg
Благодарим за съдействието на Регионален исторически музей – Добрич
