110 години от Добричката епопея: Трите дни през 1916 г., които решават съдбата на Добрич

На 7 септември 2026 г. се навършват 110 години от последния и най-кръвопролитен ден на Добричката епопея. Тридневните боеве от 5 до 7 септември 1916 г. остават сред най-значимите събития във военната история на Добруджа. Заедно с превземането на Тутраканската крепост те са сред първите големи победи на Трета българска армия след започването на военните действия срещу Румъния.

Как се стига до битката за Добрич

След Междусъюзническата война през 1913 г. Южна Добруджа попада под румънска власт. Добрич, тогава носещ името Базарджик, остава в пределите на Румъния до есента на 1916 г.

България вече участва в Първата световна война, а през лятото на 1916 г. Румъния се включва във войната на страната на Антантата. На 1 септември България обявява война на Румъния и Трета българска армия, командвана от генерал Стефан Тошев, започва настъпление в Добруджа.

Още на 3 септември конницата на генерал Иван Колев разбива румънски части в района на Карапелит и Кочмар. На следващия ден войските от Варненския подвижен резерв под командването на генерал Тодор Кантарджиев влизат в Добрич, който румънските части са напуснали. Към града пристигат и подразделения на Шеста пехотна Бдинска дивизия.

Но боят за Добрич тепърва предстои.

5 септември – започва контранастъплението

Оттеглилите се румънски сили са прегрупирани. Към тях се присъединява 47-и руски корпус на генерал Андрей Зайончковски, в чийто състав действат руски части и Първа сръбска доброволческа дивизия.

На 5 септември тези сили започват настъпление с цел да си върнат Добрич.

Така започват трите дни, останали в историята като Добричката епопея. Българските части трябва да отбраняват града срещу числено превъзхождащ противник, докато основни сили на Трета армия по същото време водят битката за Тутракан.

6 септември – боевете не стихват

През втория ден натискът продължава. Българските позиции северно от Добрич са подложени на тежки атаки.

Сред частите, които поемат основния удар, са войниците от 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски пехотен полк на Шеста Бдинска дивизия. Именно тези формирования дават стотици жертви в боевете край града.

Положението става особено тежко на следващия ден.

7 септември – решителният ден

На 7 септември 1916 г. противникът предприема ново мощно настъпление. Това е най-кръвопролитният ден от Добричката епопея. Българските части са под силен натиск и опасността отбраната на града да бъде пробита е реална.

В критичния момент към бойното поле се насочва Първа конна дивизия на генерал Иван Колев.

Конницата атакува фланга на противника в района на днешното село Смолница. Намесата ѝ, съчетана с контраатаката на българската пехота, променя хода на сражението. Настъпващите сили започват отстъпление.

Добрич остава в български ръце. Именно ролята на генерал Колев в тези събития по-късно го превръща в една от най-разпознаваемите фигури на Добруджанския фронт и му носи определението „Спасителят на Добрич“.

Защо победата при Добрич е толкова важна

Значението на сражението надхвърля защитата на един град. Победите при Тутракан и Добрич променят положението на Добруджанския фронт и създават условия за продължаване на настъплението на Трета българска армия на север.

Добричката епопея остава и един от най-тежките човешки сблъсъци в историята на района. По данни, публикувани от Община Добрич за 110-годишнината, в боевете загиват повече от 3000 воини от над 10 националности и пет вероизповедания. Още по време на сраженията жители на Добрич започват да погребват загиналите, независимо от армията и религията им.

Така възниква Военното гробище в Добрич – днес едно от най-важните места на историческата памет в града.

Отделен мемориал край село Козлодуйци пази имената на повече от 650 офицери и войници, основно от 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полк, загинали в боевете.

1916 г. не е окончателното връщане на Южна Добруджа

Победата през септември 1916 г. позволява на българската армия да установи контрол над Южна Добруджа, но след края на Първата световна война областта отново преминава под румънска власт.

Това продължава до 1940 г. Южна Добруджа окончателно се връща на България по силата на Крайовската спогодба, подписана на 7 септември 1940 г. – точно 24 години след решителния ден на Добричката епопея. Българските войски влизат в Добрич на 25 септември 1940 г., датата, която днес е празник на града.

110 години по-късно

През 2026 г. Добрич отбелязва годишнината с поредица от възпоменателни, образователни и културни прояви. На 7 септември програмата започва с панихида във Военното гробище, а през деня са предвидени събития при паметника на генерал Иван Колев, историческата игра „Кодът Добрич 1916“ и изложба, посветена на освобождението на Добруджа през 1916–1917 г.

Днес имената на генералите Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Иван Колев, както и на хилядите войници, участвали в тридневните боеве, остават свързани с една от най-драматичните страници в историята на Добрич и Добруджа.