Честита Баба Марта!
Почитането на Баба Марта е един от най-древните български празници. На този ден всички ние поставяме на ръката или шията си пресукани бял и червен конец – за здраве, плодородие и дълголетие. Белият цвят на мартеницата олицетворява мъжкото начало,чистотата, невинността, а червеният символизира женското начало, живота, енергията на слънцето, плодородието и любовта. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят.
Неомъжените момичета е добре да закачат мартеницата от ляво, до сърцето, а омъжените – да си я вържат на ръката. Мартениците на ергените са с разчепкани краища, а на зрелите мъже - изрязани до възела.
На първи март най-възрастната жена в домакинството трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена покривка, постелка или престилка. Вярва се, че това ще омилостиви Баба Марта. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Марта и да се зарадва“.
На този ден не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината.
Първите дни на март показват какво ще е времето през годината. Наричат се „Броеница“.
До 22 март всеки един от нас може да си избере дата. Какъвто е денят тогава, такава ще е годината му. Ако е слънчев, това е знак, че годината за човека ще е успешна, ако пък е дъждовно, ветровито и студено –предстоят дни, изпълнени с трудности и напрежение.
Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са различни.
Една от тях е свързанас хан Кубрат, петимата му сина и единствената му дъщеря – Хуба. На смъртния си одър той завещал на децата си да не се разделят и да пазят България. Но синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от хуните, които заграбили владенията им и отвели в плен хубавата Хуба. С пукването на пролетта, Аспарух успял да прати вест на сестра си чрез един сокол. Тойй съобщил, че е открил плодородна земя на юг от река Дунав и ще се засели там с племето си. Хубауспяла да избяга.На крачето насокола, чрез който получила добрата новина, тя завързала бяла копринена нишка – да я води по пътя към дома. Птицата я отвела до новата земя, но вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като разбрал, че сестра му е стигнала невредима, Аспарух започнал да къса конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи… Бил ден първи, март, лето 681". От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света.
