Писмо до Дякон Левски написаха ученици от Добрич
Изключителния подарък - стихове за Апостола, разказ за живота му, както и „писмо до Дякона Левски“, са получили библиотечните специалисти в РБ "Дора Габе" в Добрич. Стиховете, разказът и писмото до Апостола, са написани от учениците в IV “б“ клас от добричкото СУ „Св. Климент Охридски“, разказаха от ръководството на учебното заведение.
Повод за гостуването на възпитаниците на добричкото училището по изкуствата в библиотеката е провелият се иновативен урок, по време на който библиотечен специалист е разказал за житейския път и святото дело на Апостола. За пръв път, четвъртокласниците са имали възможност да видят един от най-автентичните портрети на Дякона, нарисуван от възрожденския художник Георги Данчов-Зографина (съратник на Левски).
"Най-голям интерес предизвика представянето на дигитално издание на тефтерчето на Левски, даващо възможност на посетителите да се докоснат до личния му свят, мечти и въжделения. Учениците останаха запленени от историята на откриването на бележника", споделиха преподавателите от учебното заведение.
Изненадата за домакините от библиотеката - стиховете за Апостола, разказът за живота му, както и „писмо до Дякона Левски“, четвъртокласниците са оставили за края на урока. "Вая Нуси прочете своето наситено с много вълнуващи послания съчинение „Какво бих казала днес на Апостола на свободата?”, а в края на посещението ни, учениците разгледаха експонираните библиотечни документи, посветени на Дякона", споделиха още преподавателите от СУ „Св. Климент Охридски“.
Вая Нуси - „Какво бих казала днес на Апостола на свободата?”:
"Знаеш ли, бих искала ти да разказваш, а аз да те слушам - как си обикалял зиме и лете с чужди дрехи и чуждо име, а не с твоето - Васил Иванов Кунчев… и си вярвал, че ако спечелиш, ще спечели целият народ.
Ти си се борил за свободата - най-ценното нещо, което притежаваме. Смисълът на твоя живот е била свободата. Но за тази свобода ли се бори?...
И още нещо искам да ти кажа, Апостоле, макар да знам, че ще те натъжа. Твоите пътеки са минавали през гори и балкани, през реки, през поробени села, където хората те посрещали и ти давали подслон. Сега горите се изсичат, реките са замърсени, а селата са пусти, къщите празни и ограбени.
Мълчиш, Апостоле! Тъжно ти е… И на мен…"
Виктор Кара:
"Да, Левски принадлежи не само на историята. Борбата му за лична, национална и общочовешка свобода, равноправие на гражданина – независимо от етнос, националност, раса и религия, Левски бе и ще бъде съвременник и на утрешна България.
Задавайки си въпроса към Левски, аз осъзнах отговорите, които той би ми дал."
Виктория Вълева:
"И днес аз бих му казала колко му се възхищавам. Всички ние не трябва да забравяме неговия героизъм. И до ден днешен той живее в нашите сърца.
Аз съм горда, че съм българка и се радвам, че съм част от великата страна България.
Благодаря ти, Апостоле, за саможертвата - в името на народа!"
Борис Тодоров:
"Ако Апостола на свободата беше жив бих му казал, че е един достоен пример за българите, който с безсмъртните си дела и подвизи и подвизи е допринесъл за освобождението на България. Че е човек със смело сърце. Бих му казал , че искам много повече хора да приличат на него с честните си и достойни постъпки и да постигат целите си без страх."
