Базилика – бижу откри на Залдапа международен екип
Базилика, която е била изградена като бижу, е открил при разкопките тази година международният екип, работещ на крепостта Залдапа.
Проектът тази година включва четири институции – СУ „Св. Климент Охридски”, Университета в Лил, Франция, Университета в Канада и Регионалния исторически музей в Добрич.
За първи път археологически екипи успяват да реализират толкова обширно сътрудничество.
Откритата базилика-бижу е била декорирана на първия си етаж с коринтски капители. Много луксозна продукция от VI век във Византия с ажурни капители, които изключително рядко се разпространяват във вътрешните територии на България, внос от престижни Константинополски ателиета, обясни доц. Албена Миланова. „Изключително богата украса, богата базилика и богато население, което си е позволявало такъв скъп декор. Това, което си бяхме поставили като цел е постигнато. Дори надхвърлено. Последните находки са особено интересни”, каза още тя.
Проф. Георги Атанасов обясни, че има белези, подсказващи, че новата базилика е по-ранна от епископската. Документирани са две подови нива и не е изключено строителството да е от края на пети, началото на шести век.
Археолог от Страсбург, който има познания за Балканския регион от времето на късната античност, работи на другия проучван тази година сектор - Северната порта на крепостта, която във времето вече е била проучвана от Карел Шкорпил.
„Опитахме се да разкрием плана на кулата с нейните размери, форма и опит за първоначална датировка. Резултатите от първата година позволяват да твърдим, че има три етапа на използване на кулата – първата позволява да отнесем изграждането ѝ към III-IV век, вторият етап е трудно да прецизираме хронологически, следва голямо разрушение, което крепостта е преживяла. След това е преправена по малко нескопосан начин, набързо. При последната фаза на използването й изцяло е променен първоначалният план на портата. Вместо две кули, само една защитава входа към крепостта. Първите наблюдения върху керамиката позволяват да отнесем изграждането към III век и още един сигурен етап на обитаване в VI век, т.е. вероятно е изградена по времето на императорите Диоклециан и Константин Първи Велики и е била реконструирана при император Юстиниян Велики в VI век”, обясни френският археолог.
Днес е последният ден от проучванията за тази година и за първи път днес са открити най-късните нива на използване на кулата, които са след античността, вероятно през Средновековието. „Има малко фрагменти от такава керамика – вероятно, IX-X век. Има късно обитаване -от Първата българска държава. Наблизо е имало хора, но още няма следи от жилищни или друг тип структури строежи, които да отнесем към това време. Възможно е в този късен, раннобългарски период, тези парчета да са резултат от това, че хора са измъквали големите каменни блокове, без да обитават тук крепостта и да ги преизползват за други градежи”, обясни ученият.
„Уверен съм, че това е обектът, който ще ни помогне да напреднем много в нашите познания за начините по които Римския свят се е трансформирал в края на Античността”, каза проф. Никола Бодри пред журналисти.
По думите му, това са научните цели в този проект. Има и педагогически цели. „Една от основните задачи е да обучаваме студенти – български и чуждестранни, в един контекст на постоянен международен обмен. С проф. Георги Атанасов даваме един много добър пример за международно приятелство и сътрудничество”, каза още канадският археолог.
Според учените, Залдапа е обект, който може да спомогне за бъдещето на Община Крушари, за качеството на културния живот и евентуално да привлече туристи и други посетители. Надявам се, че наето присъствие ще може да допринесе за всички тези аспекти, каза още проф. Бодри.
Според оц. Доминик Моро – преподавател в университета в Лил, потенциалът на този обект е почти неизчерпаем. Имаме за години напред работа на този обект, каза той. Колегите му са изчислили, че проучванията ще продължат 120 години, ако се работи с такова темпо, но без предградията.
Откритата базилика-бижу е била декорирана на първия си етаж с коринтски капители. Много луксозна продукция от VI век във Византия с ажурни капители, които изключително рядко се разпространяват във вътрешните територии на България, внос от престижни Константинополски ателиета, обясни доц. Албена Миланова. „Изключително богата украса, богата базилика и богато население, което си е позволявало такъв скъп декор. Това, което си бяхме поставили като цел е постигнато. Дори надхвърлено. Последните находки са особено интересни”, каза още тя.
Проф. Георги Атанасов обясни, че има белези, подсказващи, че новата базилика е по-ранна от епископската. Документирани са две подови нива и не е изключено строителството да е от края на пети, началото на шести век.
Археолог от Страсбург, който има познания за Балканския регион от времето на късната античност, работи на другия проучван тази година сектор - Северната порта на крепостта, която във времето вече е била проучвана от Карел Шкорпил.
„Опитахме се да разкрием плана на кулата с нейните размери, форма и опит за първоначална датировка. Резултатите от първата година позволяват да твърдим, че има три етапа на използване на кулата – първата позволява да отнесем изграждането ѝ към III-IV век, вторият етап е трудно да прецизираме хронологически, следва голямо разрушение, което крепостта е преживяла. След това е преправена по малко нескопосан начин, набързо. При последната фаза на използването й изцяло е променен първоначалният план на портата. Вместо две кули, само една защитава входа към крепостта. Първите наблюдения върху керамиката позволяват да отнесем изграждането към III век и още един сигурен етап на обитаване в VI век, т.е. вероятно е изградена по времето на императорите Диоклециан и Константин Първи Велики и е била реконструирана при император Юстиниян Велики в VI век”, обясни френският археолог.
Днес е последният ден от проучванията за тази година и за първи път днес са открити най-късните нива на използване на кулата, които са след античността, вероятно през Средновековието. „Има малко фрагменти от такава керамика – вероятно, IX-X век. Има късно обитаване -от Първата българска държава. Наблизо е имало хора, но още няма следи от жилищни или друг тип структури строежи, които да отнесем към това време. Възможно е в този късен, раннобългарски период, тези парчета да са резултат от това, че хора са измъквали големите каменни блокове, без да обитават тук крепостта и да ги преизползват за други градежи”, обясни ученият.
„Уверен съм, че това е обектът, който ще ни помогне да напреднем много в нашите познания за начините по които Римския свят се е трансформирал в края на Античността”, каза проф. Никола Бодри пред журналисти.
По думите му, това са научните цели в този проект. Има и педагогически цели. „Една от основните задачи е да обучаваме студенти – български и чуждестранни, в един контекст на постоянен международен обмен. С проф. Георги Атанасов даваме един много добър пример за международно приятелство и сътрудничество”, каза още канадският археолог.
Според учените, Залдапа е обект, който може да спомогне за бъдещето на Община Крушари, за качеството на културния живот и евентуално да привлече туристи и други посетители. Надявам се, че наето присъствие ще може да допринесе за всички тези аспекти, каза още проф. Бодри.
Според оц. Доминик Моро – преподавател в университета в Лил, потенциалът на този обект е почти неизчерпаем. Имаме за години напред работа на този обект, каза той. Колегите му са изчислили, че проучванията ще продължат 120 години, ако се работи с такова темпо, но без предградията.
