Доц. д-р Боян Думанов и доц. д-р Андрей Аладжов ще изнесат публични лекции в програмата „Академичен семинар на НАИМ“
Публични лекции на доц. д-р Боян Думанов от Нов български университет и на доц. д-р Андрей Аладжов от НАИМ-БАН ще се състоят на 17 и 18 юни в сградата на Националния археологически институт с музей, съобщават организаторите.
Двете събития са от поредицата „Академичен семинар на НАИМ“.
Лекцията на доц. д-р Боян Думанов от департамент „Археология“ на НБУ ще се състои на 17 юни. Темата е „Старият железодобив на Балканите през ранноимператорската и късноантичната епохи“.
„Развитието на балканския провинциален железодобив до края на Късната античност протича през няколко периода, чието разграничаване се основава на особеностите в развитието на местната и обща икономическа картина, вътрешната и външна политическата обстановка. От тези два генерални фактора зависят ресурсното разпределение, начините на добив и променящите се селищни модели, които представят устойчивост или краткотрайност на съществуването си; социално-икономическият профил на населението, промените в инфраструктурата, комуникациите и системите на обмен“, разказват от екипа на НАИМ-БАН.
По думите им от първостепенно значение за извеждането на генерални изводи е общото състояние на проучванията, което към този момент може да се определи като „слабо“, най-вече поради рядкото използване на интердисциплинарни подходи при анализа на емпиричния материал. По такъв начин предположенията за произхода на суровините и полуготовата продукция се базират основно на директни и индиректни археологически доказателства, касаещи определен район, отбелязват още организаторите на събитието.
На 18 юни в сградата на Националния археологически институт с музей доц. д-р Андрей Аладжов от НАИМ-БАН ще представи резултатите от лазерното сканиране на Мадарския конник.
„Проектът за документиране на Мадарския конник чрез триизмерно лазерно сканиране е осъществен през есента на 2022 г. Приложена е технология, чрез която се регистрира огромен обем от геопространствени данни – точки с координати и височини. Заснемането е предприето с основна цел – запазване на настоящата информация, която може да ни даде скалният паметник. То се налага поради бързо напредващата ерозия на ронливата скала, в която са скулптирани фигурите и врязани надписите. Документирането е осъществено от екип в състав: инж. Георги Тонев, гл. ас. д-р Велислав Бонев и доц. д-р Андрей Аладжов. За сканирането е използвана сканираща, роботизирана тотална станция TRIMBLE SX10“, казват организаторите на събитието.
Доц. д-р Боян Думанов е преподавател в департамент „Археология“ на Нов български университет от 2004 г. Неговите научни интереси са насочени основно към археологията и историята на икономиката, занаятите и изкуството в епохата на Късната античност и Великото преселение на народите. Надграждайки сферата на своите проучвания, Думанов работи и върху проблемите на миграционните процеси, етническата принадлежност и взаимодействието между политика и археология. Стипендиант е на ЮНЕСКО и Британската академия.
Доц. д-р Андрей Аладжов e ръководител на Секция за средновековна археология на Национален археологически институт с музей-БАН. През 2000 г. завършва магистратура по археология, а през 2004 година - магистратура по структурна геология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. защитава докторска дисертация по средновековна археология в същия университет. Сферата на научните му интереси включва приемственост и хиатус между късноантичната и ранносредновековната култури на Балканския полуостров, характеристика и развитие на късноантичното и ранносредновековното градоустройство, изготвянето на хронология на Плиска. От 2016 г. е ръководител на международен проект „Мащабно геофизично археологическо проучване на обект "Плиска, първата българска столица"”, с участието на Национален археологически институт с музей-БАН, Лудвиг Болцман институт – Виена и Философският факултет в университета „Масарик“ – Бърно.
/ВСР
