Село край Добрич се гордее, че цар Борис III не само го е посетил, но и нощувал там
Пет години носило името на сина му – с. Княз Симеон. По случай 80-годишнината от кончината на монарха в с. Дончево подредиха фотоизложба
Изложба с фотографии на цар Борис Трети по случай 80 години от кончината на българския държавен глава на 28 август е подредена в Народно читалище „Напредък – 1942“ в с. Дончево, общ. Добричка. Добруджанското село е след малкото в България, където царят е нощувал като монарх. Случило се е на 1 срещу 2 ноември 1942 г. при неговото посещение в Добруджа. Тогава селището носи първото си българско име Княз Симеон, на името на престолонаследника и син на Борис III. Преименувано е четири месеца по-рано, с публикувано постановление в „Държавен вестник“ на 27 юни 1942 г., от предишното румънско име на селото Титу Майореску, и вероятно това е станало със съгласието на държавния глава и баща на княз Симеон. Дълги години прозвището на селото остава „царското село“ – царят е гостувал тук, а след кончината на Борис Трети то носи името до март 1947 година и на малолетния цар на българите Симеон Втори.
Снимките в изложбата показват различни моменти от живота на Борис Трети и неговото семейство. Другите акценти са върху радостта от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България през 1940 г. и на посещението на царя в Добрич и Добруджа през 1942 г. Представен е и подписът на монарха на 1 ноември в летописната книга на общината Добрич от онова време, няколко часа преди идването му в село Княз Симеон, (с. Дончево днес, на името на убития от румънците през 1931 г. добруджански революционер Димитър Дончев-Доктора). В сградата на днешната община Добричка (върху която сега има паметна плоча на цар Борис Трети за заслугите му за възвръщането на Южна Добруджа) се е помещавала тогавашната управа на Добрич и околията.
Борис Трети пристига на гарата на днешното село Дончево с царския влак, вагон и свита вечерта на 1 ноември 1942 г. Освен в Добрич, през деня той заедно с брат си принц Кирил посещава с автомобил село Пчеларово и гостува там в дома на Петко Ганев. Визитата му в това селище става по препоръка на доклад от тогавашния министър на просветата Елин Пелин, който е останал възхитен от постигнатото образование в добруджанското село.
Нощуването в царския вагон на жп-гарата в Дончево (именувана дълги години Богданово, заради най-близкото село Богданово до нея след построяването й към 1913 г.), съседна на гара Добрич, е станало вероятно от съображения за сигурност. Царят едва ли е желаел да се застоява дълго на гара Добрич и поради други причини – тук при отстъплението на румънските войски през 1916 г. са убити жестоко десетки невинни добруджанци. (По това време царят е бил престолонаследник и като офицер за поръчки през войната майор княз Борис Търновски влиза в освободения Добрич скоро след това зверско масово убийство на мирни български граждани от румънците. На тази гара с влак преживе тук е пристигала румънската кралица Мария и после с автомобил е отивала до двореца в Балчик.
На 2 ноември 1942 г. цялото село осъмва с вестта „Царят е тук!“. Жителите му са преселници от Северна Добруджа и по-възрастните помнят преминаването на българските войски и „бъдещия цар“ майор княз Борис Търновски през тяхното село Асърлък през 1916 г.
Местният селянин Георги Хараламбиев е срещал майор Борис Търновски в окопите на фронта в Добруджа през Първата световна война и посреща вече Негово Величество на 2 ноември 1942 г. направо „свойски“ на българска земя с думите „Добре дошъл, гражданино цар!“. Бай Георги, наричан от съселяните си още и „Доктора“, припомня точно на Негово Величество къде са били заедно в окопа „при свръзките“. След изпълнение „Химна на Царя“ ученичката Пенка Лазарова му подарява хризантеми, а ученикът Георги Койчев казва стихотворение в чест на висшочайшия гост.
Около гарата е било пълно с народ. Ради Димитров, 16-годишен тогава, си спомня: „Сутринта, като става царят в неговия вагон и ще идва на гарата, цялото село го чака, човек до човек. Имах щастието и аз като дете съм се наредил на пътеката, и той се мъчи на всички да дава ръка, всеки посяга, имах щастието и аз се ръкувах. Бях се качил на по-високото на чешмата, затова стана. Може да не е кой знае каква работа, но за нас за него време било голяма работа да се ръкуваш с царя.“
Мария Великова дълги години се просълзяваше при спомена от тази среща: „На границата при преселването в 1940 година румънските митничари ни конфискуваха всичкото злато. Бях дете тогава. Свалиха ми обичките от ушичките и ги увиха в малката ми кърпичка. Тъжно ми беше за тях. При идването на царя в нашето село хората му казаха, че са ни взели златото на границата. „Ще ви се върне“, обеща царят и след няколко месеца си получих своите златни обички в същата ми кърпичка, увити вътре.“
На жп-гарата работел по разпределение младеж от Търговищко, един син на майка си. И жената, живееща в помещение на гарата при сина си, помолила Борис Трети да го върнат нейде към родния им край. Скоро пристигнала телеграма за преназначаване на сина й към же-пе-то в Търговище.
След срещата си с жителите на село Княз Симеон сутринта царят идва на литургия в църковния храм „Свети Георги“ и се „черкува“, както казват местните хора на възраст. После Борис Трети, брат му принц Кирил и придружаващи ги отиват на лов за бекаси, птици, в близката гора, където днес са основните сгради на „Яйца и птици – Зора“ АД. След лова царят посещава през деня с автомобил Каварна и Шабла, а царският влак поема към Варна.
Експонираните снимки в читалището в село Дончево, общ. Добричка, от различни етапи от живота и делото на Борис Трети по случай 80 години от кончината му на 28 август и на погребението му на 5 септември 1942 г., представят царя и по време на лов и среща с пастир. Интересни са и фотографиите от празненствата по повод 7 септември 1940 г. и Крайовския договор, за връщането на Южна Добруджа в България, мирен акт за пример на поколенията. От балкона на двореца в София престолонаследникът княз Симеон козирува заедно с баща си при преминаване на войсковите части и им отдава чест. Две години по-късно едно селище в новоосвободена Добруджа ще започне да носи неговото име в продължение до март 1947 г., а цар Борис Трети ще нощува на местната гара на 1 ноември 1942 г.
Маргарита Лазарова, читалищен секретар на
НЧ „Напредък – 1942“, с. Дончево, община Добричка
