Доброто съществува: Служителка от СУ "Св. Кл. Охридски" в Добрич намери и върна 4000 лева
Мария Живкова и екипът на СУ „Свети Климент Охридски“ пожелават чудото на празника да осветява пътя и винаги да носим човещината в себе си
Дни преди Великден една жена от Добрич доказа, че доброто съществува. За случило се разказаха пред Про Нюз Добрич Мария Живкова и директорът на СУ "Св. Климент Охридски“ Силвия Димитрова.
„На мен ми се случи вълшебство и пожелавам на тази жена стократно да й се върне в здраве и сбъднати мечти, споделя Мария Живкова, съпруга на собственика на магазин „Синята пеперуда“.
На 7 април, около 10,30 часа, тя спира колата си на площад „Тракийски“, за да отиде до банката. Докато слиза от автомобила, звъни телефонът й. Тъй като съпругът й е на изпити във Варна, Мария бърза да вдигне. При това от раничката й изпада пликче с пари.
„Отивах да внеса ДДС-то, което едва събрах. Носех последните 4 000 лева. Влязох в банката, отворих си чантата, а парите ги нямаше. Започнах да ги търся в един, във втори джоб. Няма ги. Помислих, че съм ги забравила у дома. През ум не ми мина, че съм ги изгубила“, връща лентата назад Мария Живкова.
Тръгва към дома си, за да потърси парите, но по пътя й звънят, че трябва да отиде в магазина. След малко я търсят от полицията и всичко в нея се свива на топка. Питат я как се казва, има ли такава марка автомобил, с посочен номер, дали днес го е шофирала. Когато отговаря утвърдително, следва въпросът „Нещо да сте загубила?“
До този момент Мария не знае, че всъщност е изгубила парите, но по интуиция отговаря – да, 4000 лева. Тогава я канят в Първо Районно управление на МВР да си ги получи. Успява само да отговори „Да, добре“.
В полицията обяснява в какви банкноти са парите, че са били с ластичета и т.н. Пита кой и къде ги е намерил. Униформените казват, че не знаят подробности, но тя настоява да получи телефона на човека, който е намерил и върнал парите.
Още там се обажда на Ивелина Георгиева и я пита къде може да я намери. Жената обяснява, че е на работа – в СУ “Св. Кл. Охридски“, а по-късно Мария разбира, че е хигиенистка там.
Първо отива до банката, за да внесе все пак парите за ДДС. И тръгва към своя ангел пазител. Купува огромен букет и подарък за спомен - порцеланов комплект прибори за сервиране с незабравки и чаша с бухъл, който символизира мъдрост. На картичка написва своята благодарност и прибавя сума пари. Купува най-голямата кутия бонбони „Merci“ и отива в училището, за да се срещне със своята спасителка.
По пътя сълзите й не спират да се стичат. „От вчера не съм спряла да плача“, споделя Мария. В училището се среща с Ивелина Георгиева, която също е много развълнувана.
Записала е номера на колата ми и е отишла в полицията да ги предаде.
„Една много скромна мила жена. Тя е вървяла пеша. Намира парите и влиза в магазин с камера, на която се е запаметила случката, записала е регистрационния номер на автомобила, от който слиза жената, изгубила парите. От там отива в Първо районно управление на полицията, дава обяснения. И от там тръгва отново пеш към работното си място.
Това не може да го направи всеки. Делото й е великолепно. Искам всички добри думи да ги събера в една и не мога да я намеря. Велика жена. Няма да спра да я повтарям в молитвите си. Обещах й, че на всеки празник ще й се обаждам. Това е вълшебство“, споделя през сълзи Мария.
Тъй като в училището не успява да се срещне с директорката Силвия Димитрова, й изпраща имейл, в който разказва за прекрасната постъпка на служителката. „С това писмо исках просто да споделя, че имате в обкръжението си един ЧЕСТЕН, ДОБЛЕСТЕН и ДОБЪР ЧОВЕК. С пожелание срещу тези светли великденски празници да е светло в душите ни и доброто да е заразно. Изпращам здраве и усмивки на целия Ви екип.“
Мария Живкова и екипът на СУ „Свети Климент Охридски“ пожелават чудото на празника да осветява пътя и винаги да носим човещината в себе си. Защото вълшебници като Ивелина Георгиева има навсякъде около нас. И те показват, че вълшебства наистина се случват.
