Със специално написано стихотворение Елена е първа в конкурса „За да я има България“
Елена Христова е ученичка от 8-ми клас в Частна профилирана гимназия „Райко Цончев“ в Добрич. В IV Областен конкурс рецитал „За да я има България“ тя бе класирана на първо място в IV възрастова група – ученици от VIII – XII клас
Разбира за рецитаторския конкурс „За да я има България”, обявен от Община Добрич от своя преподавател по Български език и литература д-р Маргарита Христова, която е и директор на гиназията.
Двете започват да търсят най-подходящото за момичето стихотворение. Елена иска да го усети, да го припознае като свое и разбира се, да отговаря на темата.
Решават всяка от тях да предложи няколко и да редуцират избора до две. Тогава майката на тийнейджърката се обръща към приятелка с молба да напише стихотворение, с което детето да се яви на конкурса.
Така се появява „За да я има България”. Елена харесва стихотворението. Тя обича историята, както и поезията. Допада ѝ, че те имат място в творбата. И решава, че ще се яви на конкурса с него. Маргарита Христова уважава решението ѝ. Момичето е доста притеснено преди да излезе на сцената.
„Цялата настръхнах, докато те слушах” - ѝ казва авторката на стихотворението Филка Крумова след изпълнението. Това успява да зарадва младата рецитаторка. „Имаше много талантливи деца”- споделя Виолета Якова - майка на Елена и продължава: „Естествено, че харесах изпълнението ѝ, но все пак моето мнение е субективно, затова се зарадвах много, когато видях името на Елена в протокола на сайта на Общината и че е класирана на първо място в нейната възрастова група”. Родителят благодари на двете дами, направили всичко, което зависи от тях, за доброто представянето на Елена.
За да я има България
Роден си във далечна нам страна,
но българска е, зная, твоята душа!
Закърмен си, повярвай, с омайна родна реч –
на нея приказки четат ти - от близо и далеч.
Ще ти разказват за Балкана,
за добруджанската ни шир,
за песните през Океана,
за онзи чуден „Сини вир”;
за лятото, като мома напето
в Созопол, Синеморец и Ахил;
за Черното море, което
в сърцето всеки е стаил.
За Янтра, Тунджа и Марица –
окъпани във кръв реки...
... и за четирдесет девици,
които скочили от стръмните скали.
А щом мъничко порастеш,
за Аспаруховия меч ще разбереш,
за любовта им с Пагане,
за дарбата ѝ - бъдещето да прозре.
Ще разбереш и за войната,
за ослепените бойци на Самуил,
за Ботев, Левски, Караджата,
Люцкан, Албена и Шибил;
За Яворов, Вапцаров, Дора Габе,
Багряна, Фотев и Елин Пелин –
творци, които те пренасят
във чуден свят, необозрим.
Ех, българско чедо! Душице!
Орисвам те тук и сега –
лети ти на воля, кат птиците,
но не забравяй свойта Земя!
Филка Крумова