Водещи новини Общество

Как семейство от Добрич получи дар – Дара, след 9 години очакване на рожба

Своя път към постигнатото щастие – да има рожба, сподели в социалната мрежа Мария Георгиева от Добрич, координатор на фондация „Искам бебе”. След девет години чакане, прегледи, надежди и молби, много подкрепа от семейство, близки и приятели вече 10 години тя и съпругът й Валентин се радват на едно прекрасно дете – на Дара.

Вече не знам как започна всичко, беше толкова отдавна, споделя в проникновената си изповед Мария. Тя разказва, че се е омъжила през 2000 година, тогава е на 26 години. Винаги съм си мислила, че и аз, както по филмите, след брака ще си имам бебе, затова и решихме известно време да не правим опити, споделя съгражданката ни. Следват забавления, почивки с приятели.

Когато със съпруга си решават да имат бебе, Мария е убедена, че ще се получи при първия опит. Но уви – не се получава нито при първия, нито при втория, нито и при третия опит. Надеждата крепи младата жена, а времето лети неусетно и така минават 3 години.

Тогава започват прегледите, Мария изрежда всички лекари в Добрич. Всички изследвания са в норма, но бебе няма, причина за това – също. Добричлийката е благодарна са съпруга си Валентин, че е бил плътно до нея през цялото това време и я е подкрепял.

В един пролетен ден засича телевизионно предаване, в което две жени споделят за дългия път, който са изминали, за борбата им да станат майки. В студиото е и лекарят, който им е подал ръка, дал им е надежда и им е помогнал да имат рожби – д-р Стаменов. Двете истории оставят траен отпечатък в съзнанието на Мария. Още на другия ден се обажда, за да си запази час при лекаря. „Почувствах се различно, както никога до сега. Видях светлина в тунела. Така го усетих”, споделя тя, въпреки че й дават час за след 3 месеца.

След две седмици обаче, вече след 7-годишно лутане, Мария вижда две чертички на теста за бременност. И си мисли, че положителен тест означава, че ще си имаш бебе, но има проблем – липсва сърдечна дейност и се налага аборт. „Трудно ми е да продължа, като се сетя за този ден”, споделя съгражданката ни. След като анестезиологът й поставя упойката за аборта, секунди преди да затвори очи, чува една от сестрите да казва: ”Боже, какъв ужас има в очите на това дете…” Мислеха, че е страх от болката, но болката беше друга, посочва Мария.

След като се възстановява физически и емоционално посещава клиниката. Води я приятелка, която вече е започнала процедури. В клиниката тя я запознава с Радина Велчева – създател на националната фондация „Искам бебе”. „Тя е най-слънчевият човек, когото съм срещала – разказва Мария. – Няма да забравя никога как Ради, въпреки че ме виждаше за първи път, ме хвана за ръката и ми прошепна: „Няма страшно! Всичко ще е наред, убедена съм!” Тя ми върна усмивката на лицето, повярвах й, още след първата среща аз усетих някаква силна връзка, обикнах я, исках да я познавам”.

Междувременно в Добрич Радина Велчева организира психотерапевтичен курс за жени с проблемно забременяване. В началото Мария приема това много скептично. Мисли си, че едва ли има човек, който да я накара да спре да страда. Приема обаче от любопитство да се включи в курса и кани и свои приятелки със същия проблем. „Срещите с момичетата започнаха много да ме зареждат. Продължихме да се срещаме един път месечно и след курса, а с повечето – и до днес”, споделя добричлийката.

Мария посещава д-р Стаменов, споделя, че е била много развълнувана и притеснена. От всичко, което той й казва, почти нищо не чува, ушите й през цялото време шумят от вълнение. Лекарят я успокоява, че бебе ще има, само трябва да се направят някои нови изследвания. Резултатите от имунологичните изследвания са лоши – повишено ниво на NK клетки, което обяснява и аборта. Следват вливания с имуновенин месеци наред. След като всичко вече е в норма започват стимулации за инсеминация.

Тогава Фондът за асистирана репродукция вече беше факт, разказва Мария. Документите са оформени и тя кандидатства пред него.

„Вече бях малко по-спокойна и… на следващия месец отново се появиха двете чертички – споделя жената. – Уплаших се, не знам защо, не успях да се зарадвам. Пред очите ми мина като на филмова лента преживеният кошмар с аборта. Мислих, че ще викам от радост, ще плача със сълзи на щастие, но не успях”.

Така след почти девет години мечтата на Мария се сбъдва и сега с Валентин са щастливи родители. Получихме нашия най-хубав дар за усилията ни – Дара, посочва добричлийката.

В поста си в социалната мрежа тя споделя: „Научих, че всяко негативно преживяване е възможност да се учим, да напредваме. Силата се ражда в борбата. Дори болката е понякога прекрасен учител. Но за да я превъзмогнеш, първо трябва да си я изпитал”.

Мария Георгиева призовава двойките, които имат проблеми и рожбата им се бави, да се обърнат към фондация „Искам бебе”, от където винаги са готови да им помогнат.

Дара е вече на 10 години, ученичка е в четвърти клас в училището по изкуства СУ „Свети Климент Охридски” в Добрич. „Дара е много любознателно дете – иска да знае всичко за света – сподели за Про Нюз Добрич щастливата майка – От 4-годишна посещаваше школа по изобразително изкуство. На 5 години започна с балет. В момента, според нея, си е намерила мястото и е в музикален театър „Дея”. Освен това ходи на плуване, на английски език”. Класната на Дара в СУ „Свети Климент Охридски“  Керанка Димова я описва така: „Обичлива, доверчива, прощаваща, старателна, разсъждаваща, раздаваща доброта. Понякога сърдита, та и в това е задълбочена“.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *