Водещи новини Общество

Учителка по IT е единствената нестинарка в Добрич

Десислава Жекова е от Добрич. Тя е преподавател е по информационни технологии в ОУ „Хан Аспарух” и в същото време танцува нестинарски танци. В продължение на 10 години е танцувала в Представителната детска фолклорна студия „Добруджа”. От 20 години танцува върху жарава и твърди, че когато стъпи върху „килима от звезди”, в душата й настъпва някакво вътрешно спокойствие. „Все едно си даваш почивка на духа, на разума, на ума…Оставаш някъде между земята и небето, в нищото, реейки се. Това е моят вид медитация, вид релаксация. Това е за мен нестинарството…” – споделя Десислава в интервю за ПроНюз Добрич.

–          Как стигнахте до нестинарството, това Ваше хоби ли е?

      – Нестинарството… Започна като хоби по-скоро. Бях 10 години в Представителната детска фолклорна студия „Добруджа” в Добрич.  Там изучавахме   българските ритуали, история, обичаи. И винаги ми е било интересно да науча какво е  нестинарството – за какво става дума, как е възникнало, къде се изпълнява, кои са изпълнителите. Знаех, че от майчина линия в рода ни е имало нестинари, но не вярвам в това нещо. По-скоро вярвам, че нестинарството е енергия, която сама определя и избира човека, който да го практикува. По стечение на обстоятелствата, покрай фолклорния ансамбъл, се запознах с нестинари от Варна и те ми предложиха,  поканиха ме на нещо като  репетиция. По-скоро ние, нестинарите, когато имаме нужда, си палим огън и танцуваме, защото то е някаква вътрешна потребност,  отвътре ни идва. И бях с тях, когато започнах да танцувам. Беше толкова  завладяващо, красиво, магнетично уникално опияняващо! То просто се получи.

     – От колко години танцувате? Какво си спомняте за първия си танц върху жаравата!

   – От 20 години.     Първия път –  никога няма да го забравя точно как се получи! Бяхме в с. Малина, Генералтошевско. Те – варненските нестинари, имат къща там.  На път за Малина дойдоха и ме взеха. Отидох просто от любопитство, да видя за какво става дума. Не съм мислела, че ще започна. Но когато дойде моментът, твоят момент, то се случва.  Още повече, че тогава имаше  едно красиво звездно небе, спокойно, тихо… И като започнат да свирят гайдата и тъпанът,  то просто става уникално усещане. И влязох, въобще не усетих какво се случва. Просто си влязох…

    – Хората често се питат –  въглените не парят ли стъпалата? Какво е усещането?

    – Как се получава? Не знам.  Усещам, че се разхождам по грапава повърхност, по грапав чакъл, такова е усещането. Но не само в нестинарството, и в живота е така. Всичко е в главата на човека – и загубата, и победата, и болестта, и здравето, и успехът, и всичко. Човек трябва да мисли за това, какво иска да прави, да има желание да го прави, да се стреми да го прави, да не мисли за това, как не би могло да се получи. Когато човек пожелае  да направи нещо, защото му харесва, защото го иска и нищо друго не го интересува, то се получава. Но тръгнеш ли да мислиш, че нещо няма да стане, как ще стане, как ще продължа после, то наистина няма да стане. Страхът и съмненията – не трябва изобщо да се мисли за това. Когато започна да танцувам, по-скоро изпитвам едно вътрешно спокойствие. Човек не трябва да мисли дори и за проблемите си през деня. Като всички останали, и нестинарите са съвсем обикновени хора, със собствените си драми, трагедии през деня, проблеми, но точно в този момент не трябва да се мисли за тези неща. Все едно си даваш почивка на духа, на разума, на ума… Оставаш някъде между земята и небето, в нищото, реейки се. Това е моят вид медитация, вид почивка, релаксация, ако щете. Това е за мен нестинарството. Нещо, което ми дава смисъл да продължавам и ми дава спокойствието, увереността, самочувствието, че живея и има смисъл.

     –  Къде танцувате, пред каква публика? Има ли в Добрич други нестинари?

     – В момента танцуваме в Североизточна България, във Варна по-скоро, в  ресторант „Копитото” и „Иванчов хан”. Но ходим из цяла България по сборове, на сватби, на кръщенета, на всякакви такива събития. Но  често си палим огън и сами, за нас само, танцуваме  за нас. Доколкото зная, в Добрич няма други нестинари. Общо-взето, в България са малко хората, които практикуват нестинарството.

    –  Обикновено се смята, че нестинарството е характерно за Странджанския край.

    – Да, смята се, че нестинарството е характерно за Югоизточна България, Странджанския край. Но има и твърдения, според които  нестинарството е  тракийски обичай, а траките, ако погледнем назад в историята, са обхващали и Североизточна България, Югоизточна България, Дунавската равнина. Тракийският обичай всъщност се изпълнявал с настъпването на пролетта –   пали се огън, пръска се жар и се прави кръг.  Считало се е, че това се свързва с Бога Слънце, който те са почитали като върховен Бог, който ги е предпазвал и е давал плодородна година, здраве, дълъг  живот, благополучие. Минавайки през жаравата, те го молят да им прости и да ги дари с благополучие.

     Има много легенди и предания за нестинарството. Според една от тези легенди, по време на турското владичество, когато български села са били опажарявани, подпалено било и с. Българи в Странджа. Започнала да гори и църквата. Възрастна жена, виждайки, че църквата гори, влиза в нея и излиза, като по чудо, без никакви изгаряния, изнасяйки една-единствена оцеляла икона – на Св. св. Константин и Елена. Така в селото се възстановява традицията всяка година на 21 май да се пали огън и да се минава през него. Всъщност, в Странджанския край има няколко села, където този обичай е съхранен. Много са наистина легендите и преданията за нестинарството. Дали са истина, не зная, но вярвам, че във всяко предание има частица истина.

–          Вашите близки как се отнасят към заниманията Ви с нестинарство?

     – Много странно, приеха го като нещо нормално. Нямаше нито учудване, нито страх. По-скоро останалите ми  познати реагираха – кой изненадан, кой с недоверие.  Аз не съм се хвалила с това, но те го разбираха през годините, постепенно. А и аз не съм обръщала внимание кой как точно го приема. По-скоро някои, които не са запознати, приемат нестинарите като по-специални хора. Всъщност аз не се чувствам такава.

   –  Има ли значение от какви дървета се пали огънят, за да се образува жарава?

     – Пали се най-често бяло меше, бял дъб, защото най-дълго гори и тлее жаравата. Всички други дървета изгарят много бързо. Салкъмът например изгаря веднага, няма въглени, не може да се направи килим от звезди, който нестинарите търсят.

     – Вие сте преподавател по информационни технологии и танцувате боса върху жарава. Мнозина биха попитали как се съчетават тези две дейности, допълват ли се, помагат ли си?

     – Не се допълват и  не си помагат, между тях няма нищо общо.  Но и двете ги считам като нещо, което ми дава удоволствие. Моето мнение е, че човек трябва да прекара живота си, правейки нещо, което да му  доставя удоволствие, за да изпита пълноценно живота. Всеки си има трудни периоди и  моменти. Но когато  правиш нещо с огромно удоволствие и желание, тези моменти минават с по-голяма лекота, по-бързо. По-лесно се преживяват, по-бързо се възстановява човек.  Точно това е тайната, която съм разкрила за себе си –  когато човек   прави нещо с удоволствие  и желание, и не мисли дали е важно или не, животът е удоволствие.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *