Десетилетия "Старият Добрич" пази тайната на най-вкусните гевреци

Иван Драгнев е на 57 години. 26 от тях е посветил на правенето на гевреци. Той е най-дългогодишният майстор в дюкяна „Геврекчийница” в Етнографския комплекс „Старият Добрич”. Първата му професия била железарството, преди години дори работил в завод „Метал”. После започнал като хлебар във фирма „Савимекс”. А преди 26 години започнал тук, в геврекчийницата в „Старият Добрич”. Казва, че е учил занаята от старите майстори. Един от тях бил дядо Дончо, когото не познава лично, но е чувал много  за него и за неговия майсторлък.

     „Геврекът се прави основно от брашно, сол и мая. Но маята е по-малко от другите хлебни изделия. Всичко се обработва на ръка. Основното е, като се направи геврекът, да се пари в казан с вряла вода, в която има глюкоза. Този гланц не е от яйце, а от глюкозата. Няма никакви мазнини. Геврекът е постен, няма по-постно изделие от геврека” – споделя майсторът.

      Убеден е, че никой не си дава занаята, но въпреки това е показвал на много хора как се правят гевреци. „Но като излязат от тук, не могат да го направят. Много са ме питали за съотношението на тестото, ама им казвам: „Е, хайде да не казваме всички тайни!” – признава Иван Драгнев. Славата на топлите гевреци в „Старият Добрич” отдавна е прехвръкнала границите на града и областта, че и на страната. „И на други места ги правят, и в София съм ходил, но като нашите тук няма” – усмихва се с гордост майсторът. Идвали хора дори от Турция да го питат как ги прави. „А те там са най-големите хлебари” – отбелязва Иван Драгнев. Помагал е на хлебари от Каварна и Крушари да научат майсторлъка, но като започвали сами, нещо все не се получавало както трябва.  „Не могат да докарат технологията, съотношението на съставките. Тестото трябва да го усетиш кога е готово, кога е омесено. Но не могат да го схванат. Няма как да се научи човек, ако го няма отвътре това нещо, да го усети как да стане” – споделя майсторът.

      Трима души се въртят край нажежената пещ в геврекчийницата – той, колегата му Тошко Цонев и Юнал. Не е лека работа правенето на гевреци. Денят тук започва в 4 ч. сутринта и завършва в два и половина следобед. Тестото се меси на машина, но всичко останало се извършва ръчно – на ръка се оформя всеки геврек,   на ръка се къса и се вързва на ръка,  после се потапя  във врялата вода и се пече.  Една от особеностите тук е, че пещта е на дърва, а гевреците се поставят на дъното на пещта, не в тави. Понякога, около Великден, в тази пещ печат и козунаци. В геврекчийницата правят и топли закуски, които се приготвят от друг екип.

    Пред геврекчийницата в ЕК „Старият Добрич” винаги има опашка от чакащи и това не е изненада за никого. На ден в пещта се приготвят по 400-500 геврека, на малки партиди, за да са винаги топли. Защото, по думите на  Иван Драгнев, като изстине, геврекът пак е хубав, но вкусът му вече не е същият.

     Майсторът признава, че няма мераклии измежду младите хора за този занаят и обяснява защо е така: „Няма, защото е трудоемко, рано се става, топло е край пещта и младите не могат да издържат. Те на друго са свикнали днес. След някоя и друга година кой ще ни замести, не знам… Колко ателиета вече затвориха!”

    На какво се дължи славата на гевреците в ЕК „Старият Добрич”? Едно от обясненията на Иван Драгнев е, че всичко се прави така, както се е правило много-много отдавна – години наред,  запазена е старата, традиционна технология. „От 26 години съм тук и нищо не се изменило, всичко е запазено” – казва майсторът на топли гевреци.

              Бележка: Концесионер на обекта „Геврекчийница” е  фирма „ЕЛИТ 67”  ЕООД, представлявана от Диян Радев.