Водещи новини Общество

Любов: Да си приемна майка на напълно сляпо парализирано дете

Тя е на 56 години, приемна майка на трето поред дете. Иначе е биологична майка на 35-годишен мъж и дъщеря на 33 години, има и внуче. Полага грижи за момченце с увреждания на почти година и 10 месеца. Изпълнява работата си на приемен родител с огромна отговорност. Приемното й дете е с кардинално решен първи здравословен проблем – вродена аномалия – цепка на мекото небце . Тя вярва, че и вродената му слепота ще бъде излекувана. Уверена е, че и състоянието му, свързано с ДЦП, може да бъде подобрено.

Те са майка и син от едно приемно семейство в Добрич.

Илияна Лазарова е приемен родител от 2016 година. Преди малкото момченце да влезе в дома й, се грижи за други две деца. Профилът, с който кандидатства за приемен родител, е за дете на възраст от 0 до 3 години.

„Почти всички желаем да се грижим за здраво дете. При някои дечица обаче излизат проблеми впоследствие, както и при мен сe случи”. Илияна разказва, че взема детето с вроден дефект – цепка на мекото небце. Тъй като в профила й на приемен родител е написано, че може да се грижи за здраво дете, й задават въпроса дали е съгласна да вземе такова с вродена аномалия. Илияна научава, че, ако няма кой да се грижи за него, го поема институция.

„Тогава бях на почивка в Сливен. Консултирах се, свързах се с Отделението по неонатология, за да разбера какво е състоянието на детето. Да преценя дали аз ще мога да се справя с неговия проблем”, споделя приемната майка. Разбира, че тези вродени дефекти се оперират и се решават кардинално. Още докато е на почивка в Сливен записва детето за контролен преглед в Пловдив. Познати й казват, че там е една от добрите клиники за лицево-челюстна хирургия за деца с такъв проблем.

“Прибрах се в Добрич след почивката, взех си детето и започнах да се грижа за него, оперирахме го”, разказва Илияна. Преди да стигнат до операцията обаче, когато момченцето е на два месеца, излиза вторият му проблем. Приемната майка, отгледала две свои деца, установява, че е напълно сляпо.

„Има атрофия на двата зрителни нерва. Това е вследствие на непроследена бременност на майката, неглижиране от нейна страна – не само към себе си, а и към плода”, обяснява добричлийката. В трети-четвърти месец, когато децата започват да правят различни движения, забелязва, че моториката му е нарушена. Лекарите установяват ДЦП – Детска церебрална парализа. Илияна си сменя профила на приемен родител, изкарва допълнителни курсове на обучение, за да може да се грижи за дете с тази диагноза.

Какво представлява приемната грижа – питаме Илияна Лазарова. Аз съм готова в името на това дете да правя всичко най-добро, изцяло съм се посветила на него, отговаря жената. Тя е като всички майки на деца с ДЦП. От година и половина води момчето на рехабилитация, на периодични прегледи. Предстоят консултации с ортопед, със специалист „Уши, нос, гърло”, при очен лекар. По отношение на пълната слепота на детето Илияна не губи надежда. Обяснява, че до момента му е правен само скенер и с това изследване не може да се разбере какъв е точно проблемът. Лекарите й обясняват, че трябва да му бъде направен ядрено-магнитен резонанс. Това може да стане след втората година, за да поотрасне и да издържи упойката. Тогава ще се прецени дали може по някакъв начин да се повлияе на зрителните нерви – с лекарства или с операция. Трябва обаче да се изчака, споделя, Илияна. „Аз за операцията на небцето чаках година и четири месеца, поради простата причина, че той наддава по 100 грама на месец. Трябваше да гоним едни килограми, за да може да издържи упойката. При него са малко по-сложни нещата”, допълва тя.

Притесненията на приемната майка са и в друга посока. „Той расте, и главичката му расте, има проблеми с мозъка”, споделя тя. Обяснява, че заради изкривената му главичка мозъкът му се измества на една страна, получава се луфт между мозъка и черепа и това говори за изоставяне не само в двигателното, но и в умственото му развитие. „Но, ние се борим с това, постоянно е атакуван с приказки, песнички, със заповеди, които го карам да изпълнява, за да стимулирам мозъка да се развива”, не се предава приемната майка. И допълва, че ако не е настоятелна за тези неща, той забравя. Трябва да изисквам от себе си да съм постоянна, за да е той добре, допълва тя.

Връщайки Илияна към първата операция на детето, тя споделя, че проблемът с небцето е решен кардинално и то се храни нормално. На третия час след излизане от упойката е захранено и понася всичко много добре. Преди операцията, не повръщало, като другите бебета, през устата, а през носа. „Аз бях свикнала само с едно негово движение да съм на крак, да изляза веднага от сън, за да мога да му помогна и да аспирирам”, обяснява жената.

Попитахме Илияна Лазарова дали си е мислила да върне момчето, когато се появяват по-сериозните увреждания. „С всеки един изминал ден аз печелех неговото доверие, свиквах с това дете – отговаря приемната майка. – Той разчиташе на моята помощ. Аз съм човек от миналия век и съм свикнала, като се хвана с една работа, да си я върша. А, може би, зависи и от човека. Не ми даде сърце и един ден да кажа: Аз съм до тук, това е всичко, което мога да дам от себе си. Това е човешко същество. Имам куче, което е с дисплазия, аз не мога да го изхвърля на пътя, камо ли да оставя това дете”.

Илияна е категорична, че е готова да направи най-доброто за момчето, въпреки че среща упреци и спънки. Казват й: Това е държавно дете, каквото и да правиш, ще е в рамките на държавата. „Така е. Но, каквото мога, каквото ми е позволено за това дете, аз ще го направя. Поне някакъв процент да му дам шанс да може да се оправи. И да бъде при мен, докато може. Защото той е обявен за международно осиновяване”, обяснява приемната майка. И допълва, че тя е човекът, който защитава интересите му. И че е готова със зъби и нокти да ги брани.

Приемната майка Илияна Лазарова е готова да се изправи и срещу хората, които неглижират работата на приемния родител. „Преглъщам го, дразни ме, но разбирам, че обществото не е запознато с приемната грижа”, споделя тя. Обяснява, че детето се настанява в приемното й семейство след като то отговаря на профила й. Задават й се въпроси: Можеш ли, ще поемеш ли отговорност. „Това е моята работа. За всяка работа си има хора – дали е приятна, дали не, дали е за завиждане. Нека който мисли, че изопачавам нещата – моите обувки са на разположение, може да ги обуе”, предлага Илияна.

Жената споделя, че приемните родители получават голяма подкрепа. Че приемната грижа е голям екип, който си поделя отговорностите за всяко  дете – специалисти от Регионална дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето”, социални работници, психолози, педагози. „Ние винаги търсим подкрепа при възникнал проблем, немислимо е сама да се справи някоя приемна майка”, посочва добричлийката. Тя споделя също, че решението да стане приемен родител не е само нейно, а на цялото й семейство, което безрезервно я подкрепя. Когато взема решение, го обсъжда с тях, защото, по думите й, „това е една кардинална промяна за самото семейство, да се грижиш за чуждо дете е голяма отговорност”.

Това ни е в манталитетът, все гледаме в чуждата чиния и си мислим, че другият върши по-лека работа, а получава пари, е мнението на Илияна по отношение на хората, които не приемат приемната грижа. Тя обяснява, че заплатата й е 150 процента от минималното месечно възнаграждение – 709 лева. Но е 24 часа на разположение на детето, за което се грижи. Назначена е на граждански договор и няма защита от законите. „Например, когато се осинови детенцето ми още същия ден разписвам и прекратяваме договора. От този ден оставам без работа”, обяснява приемната майка. Тя няма и право на отпуск. Разказва, че от четири години си позволява да отиде на почивка. Но не може да е сама, а с приемното дете. С парите, която получава за отглеждането му, понякога плаща за направления, които не се поемат от здравната каса. Ходи на прегледи в Пловдив. Освен това се грижи за храната му, да е облечено, да е като всички останали деца.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *