Балчик Водещи новини Общество

История с бъдеще: Построена и изгубена на карти, сградата „Дама Купа” в Балчик била най-високата у нас

Тя е дама. Дама Купа. „Родена” е през 1871 година в град Балчик, а и къде другаде да се роди, ако не в най-аристократичния град в областта? Въпреки възрастта си, изглежда все така красива и впечатляваща, привлича погледа и спира дъха. Не можеш да я подминеш лесно. Като всяка дама, живяла толкова дълго, може да разкаже много, но за някои неща предпочита да мълчи – дискретно и многозначително.

Кой и защо я е построил не е много ясно. Има няколко версии. Нито една от тях не е подкрепена с факти, тъй като румънците, изтегляйки се от България през 1940 година, отнасят архива и част от експонатите от музея на Балчик в Констанца. 

Знае се, че е завършена  през 1871 г. в стил барок с елементи на готика. Била единствената четириетажна постройка по онова време между Варна и Констанца, а, според архитекти, до Освобождението е била и най-високата сграда в България.

Впечатляващи били летите капаци с бронзови орнаменти, съчетани с балчишкия камък на фасадата. Бетонът тогава бил дефицит, затова цялата къща е опасана с оловни пояси, които личат и днес във фасадата.

За историята на сградата си говорим с Дарин Канавров – балчиклия и историк, който е събрал информация за нея най-вече от разкази на стари жители на града и своите детски спомени.

Там където липсват фактите – идват легендите. И тук ги има.

Според една от тях, къщата, известна като „Купата”, е построена през 1871 година от гръцки аристократ, част от елита на Константинопол. По време на игра на карти той спечелил голяма сума пари, залагайки на дама купа. По-късно, при пътуване до Балчик, авантюристът бил впечатлен от развитата търговия тук и вложил парите в строежа на сградата. Нарекъл я „Дама купа“ и поръчал на всеки етаж да бъде вградена специална ниша с изображението й в цял ръст.

Построил я е за хотел и като място за забавление. С голям музикален салон с пиано, където местните хора и гости да се срещат в първокласна обстановка. А, тук богати хора не са липсвали. Тук са чифликчиите, обработващи стотици и хиляди декари земя. Имат пари и вкус към живота. По ирония на съдбата, по-късно собственикът губи сградата… отново на карти.

В детството на г-н Канавров хотелът се е казвал „Сребрист бряг“.  Надписът е бил от светлини и е останал в детското му съзнание. Предполага, че той е първоизточникът на определението „Сребристия град“, с което градът става известен през 70-те години на миналия век. Името на улицата, на която се намира сградата сега, е „Черно море“, макар че според GPS-a на телефона ми, се намирам на улица „Сребрист бряг“…

Днес няма и следа от купи по стените или където и да е другаде, защото сградата е имала доста богата история и през годините различни хора и институции са били настанявани в нея и всеки е оставял своя отпечатък.

Според симпатичен собственик на кафене в близост, по времето, когато е била хотел, е имала доста съмнителна слава…

– Колко съмнителна? – го питам аз.

– Достатъчно, за да я помнят всички…

Мисля, че го разбрах…

Според друга версия, за която г-н Канавров е чувал от стари балчиклии, собственикът на сградата се е казвал Купов и от там тя е останала в историята на града като „купата”. Скучна история. Повече ми харесва другата.

Сега в сградата, която е паметник на културата, се помещава Общинска служба “Земеделие“. Стопанисва я Община Балчик след като я печели в съдебен спор с румънските й наследници, живеещи в Констанца. 

Кое е истина и кое е легенда – не знам, а и няма голямо значение, защото това не променя факта, че тя е тук от почти 150 години и ще остане много след нас…

Каква е причината сградата да стои все така горда и непокътната в този свлачищен район, където много други сгради са се разрушили с времето? Дали е оловото, което, казват, е в спойката на камъните, от които е изградена сградата и което я прави гъвкава. Или, просто, има душа и цел….

Стои, наблюдава морето и чака…

Чака по-добри времена, времена в които пианото отново ще свири и хора с пари и вкус към красивото ще й вдъхнат нов живот. И, когато това се случи, 150-те години няма да й личат. Защото някои сгради и някои хора са родени аристократи и остаряват, като такива…

Текст и снимки: Диана Стефанова

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *