Богдан Боеру и Христо Боев - гости на библиотеката в Браила

Браила, градът, който описва Иван Вазов в повестта „Немили-недраги“, бе любезен домакин на преводача от румънски и английски Христо Боев и писателя от Констанца Богдан Боеру. По покана на Окръжната библиотека „Панаит Истрати“ бяха представени пред българската общност в Браила и гостите и жителите на града – преводите на Христо Боев от румънски и романа на Богдан Боеру – „770“ (Изд. „Нордиан“, Бч. 2018).

Събитието премина в интересни разговори за книгата на Богдан Боеру в оригинал и в превод, както и за преводите на Михаил Себастиан – „Градът на салкъмите“ (Изд. „Персей“, Сф. 2018) и „Жени“ (Изд. „Персей“, Сф. 2019). Михаил Себастиан, с кръщелно име Йосиф Хектер, е един от двамата много големи румънски класици на Браила. Като другият е Панаит Истрати, който е личен приятел на българина д-р Кръстьо Раковски, племенник на Г. С. Раковски и първият министър-председател на Украйна.

Михаил Себастиан е известен на българския читател още с романа си „Произшествието“ (пр. Христо Боев). Напомняме, че Богдан Боеру бе специален гост на Второто издание на „Край границата: Дни на румънската литература“ в Добрич, Балчик и Шабла, където бяха представенипреводни заглавия, излезли през последната година и половина.

Един от популярните български символи в Браила е паметникът на Христо Ботев, в този град е основано и Българското книжовно дружество през 1869 г (по късно БАН).

„Съществува ли нещо по-жестоко от скитската зима?“

Неизреченият въпрос пропъди думите от върха на езика. Или може би просто си бе дал кратка почивка, за да си поеме въздух след диктуване, което бе продължило вече твърде дълго, а тази мисъл, дебнеща го от някъде зад потиснатите мълчания и, виждаща го с отпуснат гард на съзнанието, го бе пронизала като отровна стрела, изстреляна от лъка на незнаен варварин от отвъд Данубиус.

„Разбира се, че съществува, но не ми се иска да разбера.“ И така уби още в зародиш нещо, което би могло да се превърне в една от елегиите, окъпани в сълзи, които не бе преставал да пише и да изпраща в Рим, още от първия миг, когато бе стъпил на Евксинския бряг. Бе съчинявал и изпращал епистоли в стихове, дори след като бе загубил всяка надежда да бъде призован отново в отечеството си. Но сега не искаше да се остави да го отнесат спомените, сълзите, тъгата… Бе започнал нов живот“.Из „770“ от Богдан Боеру