За любовта на Дора Габе към Добруджа и вярата разказа Катя Зографова в Добрич
Неизвестни факти и интригуващ поглед върху личността на многоликата добруджанската поетеса Дора Габе представи в Добрич литературният историк, литературовед и писател Катя Зографова от Националния литературен музей.
Пред аудиторията във фоайето с пианото на Регионална библиотека „Дора Габе” тя представи изследването си “Многоликата Дора Габе. Верската, етническата и националната идентичност на поетесата”, което е част от сборника на писателката „Знаменити, забравени, забранени”.
Литературния историограф завладя аудиторията с интригуващ разказ за еврейския произход и християнската душа на поетесата, за големите любови на поетесата, за мисионерската роля на Дора Габе в борбата за освобождението на Добруджа.
Катя Зографова сподели, че е била е привлечена от света на поетесата за пръв път преди 10 години, по време на създаването на женската енциклопедия "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни".
„И все пак, по онова време Дора Габе попадаше единствено фрагментирано, посредством литературния любовен сюжет с Йордан Стубел. Малко повече можеше да се открие за нея и в енциклопедичния раздел "Българските поетеси и каузата за освобождение на Добруджа"- там обаче аз нареждах Дора Габе до Мара Бечева и Елисавета Багряна”, сподели Катя Зографора.
Според нея обаче Дора Габе има мисионерска, водеща роля в националната кауза и следва да бъде обект на специално внимание. „Днес, все още се питам - защо пътят ми към нея е бил толкова дълъг, както пътят към Добруджа. Преди повече от 10 години смятах, че не бива да се признава противостоенето между двете поетеси, докато сега съм абсолютно убедена, че те двете греят като двойна звезда в женската ни поезия. Едва когато сърцето ми поумня, разбрах защо Дора Габе пише в една възраст, когато събратята й по перо отдавана са изчерпали думите си”, сподели с аудиторията Катя Зографова.
По думите й, обратите в съдбата на поетесата са удивителни. „Велика любовница е Дора Габе. Какво разминаване в съдбата ѝ с Яворов - през младостта си, ученичката изоставя поета, а той я прокужда от съзнанието си и я разпъва на кръст (както пише самата тя). Тяхната любовна история е кратка, но пък епичен е нейният послеслов”, коментира авторката на изследването.
Тя обърна специално внимание и а етническата принадлежност на Дора Габе. „В христоматиите и читанките на българите, Дора Габе присъства като детска поетеса. Да, тя присъства още от детството ни, без дори да сме си задали въпроса за нейната етническа принадлежност. А този момент е бил доста некоректно използван през голяма част от нейния живот. Всъщност, каква е Дора Габе - българка, славянка или еврейка? Никога през живота си, поетесата не е крила или омаловажавала своят етнически произход, който обаче е бил изтикван на заден план. За съжаление, по онова време българското еврейство не одобрява нейното приемане на ортодоксалното християнство след брака на Дора Габе с Боян Пенев. Още през времето, когато семейство Габе са живели в Русия, еврейският произход е причина за множеството проблеми от страна на обществото там. Дори и общопризнатото за толерантно българско общество, не остава равнодушно към поведението на семейство Габе, като наследници на левитите. Накратко казано - историята с бащата Петър Габе, се повтаря и в живота на неговата дъщеря Дора Габе. Едно от циничните събития в съдбата на поетесата е предложението да бъде изключена от СБП заради своя небългарски произход. Нейни са думите в съда, когато заявява: "....да, аз съм еврейка, и то чиста. Но, (през сълзи) ако Добруджа не е българска, то и аз не съм българка!" За щастие, в подкрепа на поетесата застава цялата писателска колегия и не допуска този срамен акт да стане реалност. Какво казва Дора Габе след всичко това: "Любовта ми към Добруджа, любовта ми към България, не само не угасна, а се разпали."
По думите на Катя Зографова, може би, Дора Габе първа сигнализира за бедите на българските евреи в онова време, носейки писмо до Димитър Пешев с описани в него детайли и молба за съдействие. „Дора Габе описва Добруджа като нейната обетована земя и с цялото си семейство се превръщат в борци за възвръщане целостта на тази изконно българска земя. Не можем да не си зададем въпроса: християнка или еврейка е Дора Габе? Аз смятам, че тя ту е правоверно чедо на християнския Бог, ту е езичница. През целият си живот, поетесата непрестанно се люшка от едното в другото. От своята любов към Добруджа, през съчувствието към съдбата на подтиснатото еврейство. За лирическата героиня, усетила целия свят като студена чужбина, дори България е чуждия край. Докато Добруджа се отъждествява с дом и Родина и е персонифицирана с образа на майка. Добруджа е нейната загубена Родина - различна от отечеството ѝ България. Боян Пенев и Петър Стубел са двамата любими мъже на Дора Габе, оформили християнската ѝ душа. Това особено личи в детските ѝ творби, които и днес се пеят в църковния календар. Поетесата издава редица книги, именувани на християнски празници - "Великден", "Коледарче", "Малка Богородица". От разкази на родственици на поетесата знаем, че тя не е била примерна енориашка, защото не е ходила редовно на църка, но не е ходила дори и в синагогата. Но пък за сметка на това, поезията ѝ е изпълнена с дълбока религиозност. Истината за поета е в неговите думи, затова следва да потърсим религиозността на Дора Габе в нейната поезия”, посочи още Катя Зографова.
Катя Зографова сподели, че е била е привлечена от света на поетесата за пръв път преди 10 години, по време на създаването на женската енциклопедия "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до наши дни".
„И все пак, по онова време Дора Габе попадаше единствено фрагментирано, посредством литературния любовен сюжет с Йордан Стубел. Малко повече можеше да се открие за нея и в енциклопедичния раздел "Българските поетеси и каузата за освобождение на Добруджа"- там обаче аз нареждах Дора Габе до Мара Бечева и Елисавета Багряна”, сподели Катя Зографора.
Според нея обаче Дора Габе има мисионерска, водеща роля в националната кауза и следва да бъде обект на специално внимание. „Днес, все още се питам - защо пътят ми към нея е бил толкова дълъг, както пътят към Добруджа. Преди повече от 10 години смятах, че не бива да се признава противостоенето между двете поетеси, докато сега съм абсолютно убедена, че те двете греят като двойна звезда в женската ни поезия. Едва когато сърцето ми поумня, разбрах защо Дора Габе пише в една възраст, когато събратята й по перо отдавана са изчерпали думите си”, сподели с аудиторията Катя Зографова.
По думите й, обратите в съдбата на поетесата са удивителни. „Велика любовница е Дора Габе. Какво разминаване в съдбата ѝ с Яворов - през младостта си, ученичката изоставя поета, а той я прокужда от съзнанието си и я разпъва на кръст (както пише самата тя). Тяхната любовна история е кратка, но пък епичен е нейният послеслов”, коментира авторката на изследването.
Тя обърна специално внимание и а етническата принадлежност на Дора Габе. „В христоматиите и читанките на българите, Дора Габе присъства като детска поетеса. Да, тя присъства още от детството ни, без дори да сме си задали въпроса за нейната етническа принадлежност. А този момент е бил доста некоректно използван през голяма част от нейния живот. Всъщност, каква е Дора Габе - българка, славянка или еврейка? Никога през живота си, поетесата не е крила или омаловажавала своят етнически произход, който обаче е бил изтикван на заден план. За съжаление, по онова време българското еврейство не одобрява нейното приемане на ортодоксалното християнство след брака на Дора Габе с Боян Пенев. Още през времето, когато семейство Габе са живели в Русия, еврейският произход е причина за множеството проблеми от страна на обществото там. Дори и общопризнатото за толерантно българско общество, не остава равнодушно към поведението на семейство Габе, като наследници на левитите. Накратко казано - историята с бащата Петър Габе, се повтаря и в живота на неговата дъщеря Дора Габе. Едно от циничните събития в съдбата на поетесата е предложението да бъде изключена от СБП заради своя небългарски произход. Нейни са думите в съда, когато заявява: "....да, аз съм еврейка, и то чиста. Но, (през сълзи) ако Добруджа не е българска, то и аз не съм българка!" За щастие, в подкрепа на поетесата застава цялата писателска колегия и не допуска този срамен акт да стане реалност. Какво казва Дора Габе след всичко това: "Любовта ми към Добруджа, любовта ми към България, не само не угасна, а се разпали."
По думите на Катя Зографова, може би, Дора Габе първа сигнализира за бедите на българските евреи в онова време, носейки писмо до Димитър Пешев с описани в него детайли и молба за съдействие. „Дора Габе описва Добруджа като нейната обетована земя и с цялото си семейство се превръщат в борци за възвръщане целостта на тази изконно българска земя. Не можем да не си зададем въпроса: християнка или еврейка е Дора Габе? Аз смятам, че тя ту е правоверно чедо на християнския Бог, ту е езичница. През целият си живот, поетесата непрестанно се люшка от едното в другото. От своята любов към Добруджа, през съчувствието към съдбата на подтиснатото еврейство. За лирическата героиня, усетила целия свят като студена чужбина, дори България е чуждия край. Докато Добруджа се отъждествява с дом и Родина и е персонифицирана с образа на майка. Добруджа е нейната загубена Родина - различна от отечеството ѝ България. Боян Пенев и Петър Стубел са двамата любими мъже на Дора Габе, оформили християнската ѝ душа. Това особено личи в детските ѝ творби, които и днес се пеят в църковния календар. Поетесата издава редица книги, именувани на християнски празници - "Великден", "Коледарче", "Малка Богородица". От разкази на родственици на поетесата знаем, че тя не е била примерна енориашка, защото не е ходила редовно на църка, но не е ходила дори и в синагогата. Но пък за сметка на това, поезията ѝ е изпълнена с дълбока религиозност. Истината за поета е в неговите думи, затова следва да потърсим религиозността на Дора Габе в нейната поезия”, посочи още Катя Зографова.
