Обявиха резултатите от конкурса "Възкресения", организиран от Дом-паметника в Добрич
Вече 26 пъти Дом-паметник „Йордан Йовков“ организира Средношколския конкурс за поезия „Възкресения“. Тази година той бе посветен на родения преди 125 г. в Добрич създател на българския балет Анастас Петров.
През 2024 г. са получени стотина стихотворения от различни посоки: Варна, София, Добрич, Казанлък, Враца, Попово, Перник, Свищов и Мездра. Отново се включиха в конкурса дългогодишните участници от литературен клуб „Касталия“ при ЦПЛР – ОДК, гр. Варна, ръководен от Магдалена Маркова, както и от клуб „Светлини сред сенките“ към ОДК „Св. Иван Рилски“ в гр. Казанлък с ръководител Валентина Димова. През 2024 г. участваха и учениците от литературен клуб „Иноватори в действие“ към Младежкия дом в гр. Враца. Техен учител в поезията е Горица Маджарска. Свои стихотворения изпратиха и средношколци, които не се обучават в школи и клубове.
„Благодарим на всички участници за интереса към „Възкресения“! Поздравяваме ги, че са избрали словото като начин за себеизразяване!“, споделя екипът на Дом-паметника.
Всяка година журито е изправено пред трудната задача да избере най-добрите сред добрите. Тази година то бе в състав: д-р Кремена Митева, главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“; Сашо Серафимов, поет, член на Сдружението на писателите в Добрич; Марина Константинова, писател, също член на Сдружението на писателите.
По традиция организаторите обявяват имената на наградените на Велика сряда.
Журито отличи творбите на следните средношколци:
В ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
Първа награда
София Шукерска
14 г., СУ за ХНИ „Константин Преславски”, гр. Варна
За стих. „Преди полет” и „Старицата с кафявото лице…”
Втора награда
Симеон Христов Иванов
9. клас, ЛК „Касталия” при ЦПЛР – ОДК, гр. Варна
ГПЧЕ „Йоан Екзарх“, гр. Варна
За стих. „Перушинен“
Трета награда
Не се присъжда.
Поощрителни награди
Блага Йорданова Войнова
8. клас, ЛК „Касталия” при ЦПЛР – ОДК, гр. Варна
СУ за ХНИ „К. Преславски“, гр. Варна
За стих. „Съмнения“
Диан Драгнев
13 г., клуб „Светлини сред сенките“
ОДК „Св. Иван Рилски“, гр. Казанлък
За стих. „Тя е...“
ВЪВ ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
Първа награда
Йоана Милкова Милкова
17 г., 22. СЕУ „Георги Стойков Раковски“, гр. София
За стих. „Вкъщи не се говори за тъга“ и „Осъзнаване на промяната“
Втора награда
Валерия Добромирова Добрева
10. клас, ЛК „Касталия” при ЦПЛР – ОДК, гр. Варна
За стих. „Малкият принц и розата“
Трета награда
Бойка Албенова Иванова
18 г., 6. СУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Перник
За стих. „Без изкуство“ и „Безвремие“
Поощрителни награди
Дима Георгиева Георгиева
18 г., ЕГ „Гео Милев”, гр. Добрич
За стих. „Мисли“ и „Прашен и усмихнат спомен“
Карина Николаева Цветкова
12. клас, ЛК „Касталия” при ЦПЛР – ОДК, гр. Варна
Първа езикова гимназия, гр. Варна
За стих. „За книгите и времето през лятото“
Поздравяваме всички с настъпващите великденски празници с отличените творби на София Шукерска и Йоана Милкова, както и с пъстроцветната рисунка на лазарка на 9-годишната Магдалена Блажева от гр. Добрич.
ПРЕДИ ПОЛЕТ
Стоиш в най-студения ден на лятото...
Остри, като кипариси,
като Одета, изправена на палци, са
дългите сенки на август –
сини, дълбоки, потайни –
като очите на змея,
зърнал красивата Яна
в село планинско, високо
с къщи от захар и камък.
Слънцето те позлатява –
сякаш през сито се сипят
рижави дребни лунички,
сянката, светлината.
Стройните дълги стрелки
във фуете се завъртат.
Ние – с ръцете в джобовете.
Ти като Зигфрид,
Аз – лодка хартиена, спряла
по средата на езеро,
сплашена от устремените лебеди.
Ти си Орфей,
Аз – Родопа, обла черупка от орех,
слюдена люспа, дантела
от пачката на балерина.
Тайната е, че когато искам да си те достигна,
да си те спомня усмихнат,
грейнал в прожектора-слънце,
гледам свободния танц на Петров – изкусител.
Точно тогава светът си разперва крилете
преди филиграния полет.
***
Старицата с кафявото лице.
С очи почти безцветни и без мигли,
старицата от „Циганска любов“, с отекли колене
присяда вън, косата си оправя.
Чуй как хрипливият ѝ глас
с горчива нежност се изкачва
по серпантините на песента.
Parla piu piano.
Старицата под старите звезди
с ръце, отекли да люлеят люлки,
докато рони царевица – пее.
Децата си приспива на небето.
СОФИЯ ШУКЕРСКА
ВКЪЩИ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА ТЪГА
майка ми сяда на масата
потупва с пръсти по нея
поглежда към тавана
сякаш чува нечий глас
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
брат ми се крие в стаята си
следи с очи прозореца
гледа дъждовните капки
навежда главата си навън
сякаш вижда нечия сянка
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
баща ми гледа празния шкаф
бърше праха и сълзите си
прибира ги под завивката на мислите
навежда се към дървената покривка
сякаш надушва нечий аромат
и мълчи
вкъщи не се говори за тъга
стоя на клона на едно дърво
в двора пред къщата ни
късам листата му безпощадно
от него се ронят сълзи във формата на череши
и тичат стремглаво към земята
сякаш усещат че ровя пръстта
дълбая я
блъскам отвътре
в напразните си опити да стигна дървото отново
и да крещя
„вкъщи трябва да се говори за тъга“
ОСЪЗНАВАНЕ НА ПРОМЯНАТА
часовникът топи пясъка под стъпките
на изчезващите в парата на дъха ми години
човекът в когото се превърнах
все още не ме познава
във времевата рамка на миналото ми
едно дете пуска хвърчило в небосвода
и тича след него до края на хоризонта
извън рамката вали
а дъждът е нищо повече от храм
в който се молим за слънце със сведена глава
събличам хартията от себе си
оставам по мисли
и мълча
мълчанието ми е дъждовният облак
който наводнява улиците на любовта
и кара детето в мен да се моли отново
започва да вали
една капка размазва мастилените ми спомени
и заличава детството ми
сам съм
студените пръсти на безсънието
потупват по кожата ми
часовникът спира
и аз оставам във времето
извисен до малкото дете
описано върху мекото на листовете
празните листове
по които толкова дълго и болезнено
съм мълчал
ЙОАНА МИЛКОВА
