Добрич Култура

Традициите на пролетния празник Хъдръллез представиха в ЕК “Старият Добрич”

С колоритен празник, на 18 май в АЕМО “Старият Добрич”, Народно читалище „Мевляна-2012” отбеляза посрещането на пролетта. През тази година, организаторите бяха избрали празника да се проведе под символичния надслов „Тепреш, Хъдръллез и Сабантуй – мост между минало и настояще”.

За гостите, дошли да споделят красотата на тържеството, в програмата бяха представени традиционни песни, характерни танци и свирни. В т.нар. мост между поколенията, големи и малки се забавляваха, припомняйки с текст и песен, позабравени от миналото традиции.

Ето какво разказва Сабри Исмаилов, в спомените си за празника от времето на детските си години:

В недалечното минало, пролетните тържества се отбелязваха в два различни дни. Християните празнуваха на 6 май Гергьовден, а мюсюлманската общност, включваща турци и татари, честваше Гергьовден-Хъдреллез – в първия петък след 6 май. За мюсюлманската общност, този празник е известен като „Тепреш“. В превод, „Тепреш“ или „Депреш“ означава разтърсване, движение, повторна поява. Пролетният празник се честваше в най-близката местност до града „Гази баба“, сред природата. Приготовленията за този ден започваха няколко дни преди „Тепреш“. В миналото, празника се почиташе и отбелязваше като едно от най-големите събирания за семействата. На този ден си давахме среща – възрастни, внуци, деца, близки и роднини. Канехме роднини и от други населени места. Най-голяма беше подготовката за тържествения обяд сред природата. Жените готвеха най-характерните ни гозби. Централно място заемаше печеното агне. По онова време, по-голямата част от семействата използваха услугите на тогавашните градски фурни, които в навечерието на празника работеха без прекъсване. Още от предната нощ, целият град ухаеше на агнешко. Някои палеха огън и въртяха чевермета. След това децата прескачаха огъня за здраве. Другите основни ястия на празничната трапеза бяха – кобете, джантък, чиберек, които по-възрастните жени приготвяха още от предната вечер или рано сутринта. Няма как на голям празник без джезвета, финджани, кафето и сладко. Тръгвахме към местността „Гаази баба“ с каруци и файтони – тогавашните таксита, след като слънцето започнеше да позатопля.

Най-първи отиваха шекерджиите, сладкарите и търговците на плодове, които нареждаха сергиите си и посрещаха пристигащите. Всичко се застилаше с черги и там се подреждаше софрата (храната за празника – бел. ред).

За малките се връзваха люлки по дърветата и децата играехме и се люлеехме на воля по цял ден. Имаше и кантарджии, където се качвахме да се претеглим и премерим – ей тъй, за здраве. Най-много се радваха децата, щом научеха колко са пораснали.

Щом започнеше обяда, сиропчиите тръгваха с гюмчета за разсипване на студения шербет. Още тогава, добричкият шербет беше много популярен. След шербетчиите тръгваха бозаджиите. В количките им имеше сладолед и малеби – радост за малки и големи. Младежите се събираха в компании и пееха и танцуваха. На този ден, порасналите вече момци, избираха своята невеста. Така беше прието – да се предлага брак и ако роднините се съгласят, след празника тръгваха сватовниците.

След като изпиехме последното кафе, всички тръгвахме по обратния път към града за да довършим празника, семейно по къщите си. Празненствата приключваха чак на следващата сутрин, когато вече се отдавахме на почивка след като изпратим гостите.

“За съжаление тази прекрасна традиция е позабравена във времето, но ние се опитваме да я възродим отново. С помощта на по-възрастните – онези, които пазят живи спомените от предците си, надявам се ще успеем да запалим искрата в младите, които идват след нас”, сподели след празника, със смесица от носталгия и оптимизъм, Гюлхан Вейсел – ръководител на читалище “Мевляна”.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *