Банка изхвърля на улицата семейство с три деца на парализиран мъж от Добрич

До дни семейството на Калин Иванов от Добрич ще се озове на улицата, след като банка продала ипотекираното им жилище. До това се стигнало след тежка катастрофа, след която мъжът останал парализиран от кръста надолу. Добри хора осигуриха тоалети на дъщерите му, които тази година са абитуриентки.

На добрината на хората Калин и семейството му разчитат, за да превърнат гаражи в свой дом.

Ето какво разказа за Про Нюз Добрич 43-годишният мъж. „Казвам се Калин Иванов, баща на три деца, съпруг на борбена и непреклонна жена, всеотдайна за благото на семейството. До 23 септември 2010 г. животът ни вървеше добре и подреден. Като всяко нормално семейство, и ние си имахме мечти и ги преследвахме. Имахме си бизнес, щастливи деца, приятели. Общо взето, всичко, за което човек би мечтал”, връща лентата назад мъжът. Занимавал се с дърводобив. Имали и склад за дърва за огрев.

До злополучния 23 септември 2010 г.

На тази дата, на път за работа, по незнайни и до ден днешен причини, той катастрофира. В резултат на пътно-транспортното произшествие, той получава травма на гръбначния стълб.

В борбата със смъртта, с помощта на приятели и на семейството си и след тримесечна кома и 12-часова операция в „Пирогов” успява да надвие смъртта.

„Но, това постави началото на агонията на семейството ми. Хората, които са били в моето положение и близките им, могат да ме разберат и знаят през какви мъки се минава и каква борба е с времето. През първите 3-4 години всичко, с което се сблъсква човек, е свързано с много финанси, нерви и лишения на цялото семейство”, споделя Калин.

За да осигурят неговото лечение, съществуването на семейството и обслужването на ипотечния кредит, се наложило да бъдат разпродадени всички активи на фирмата. Това се наложило, за да могат да покриват месечните си разходи, възлизащи месечно на сериозни суми, като само за лекарства, превръзки и рехабилитация разходите достигали 2000 лв. Допълнително трябвало да се осигурят пари за плащане на сметки, издръжка на три деца, едното от които 2-3-годишно тогава, за храна, плащане на кредит и т.н.

„Силите за всичко това ни стигнаха до 2013 г., когато вече нямахме възможност да обслужваме кредитите си и банката през 2014г. ни осъди. В семейството работи само съпругата ми, която с 500 лв. няма как да издържа цяло семейство. Тук е моментът да благодаря на всичките ни приятели които ни помагат с превръзки за раните, които правя ежедневно и на ден ми струват 12-15 лв., храна и всякаква помощ, от която имаме нужда. Благодаря им от сърце, Господ здраве да им дава и дълъг живот,благодаря Ви, че Ви има.

Цялата тази несправедливост на живота доведе до там, че децата ми започнаха освен да ходят на училище и да работят, за да си изкарват пари, поне за тях. Едната му дъщеря е на 21 години, а другата е на 19 г., синът му е 9-гозишен. В петък и събота двете работят в различни заведения. Едната завършва Езикова гимназия „Гео Милев”, а малката – ПГ по ветеринарна медицина. Добри хора са им осигурили рокли за бала.

Много е трудно човек, вместо да помага и да се грижи за децата си, да гледа как се наказват, за да могат да си купят тетрадки и учебници, и дрехи, за да не ходят скъсани. Все неща, за които един родител би трябвало да подсигури на децата си. Но, животът е несправедлив. Нека Господ ги пази и дано ги дари с щастие”, споделя бащата.

Така се стигнало до 27 март 2019 г., когато домът им бил изнесен на публична продан и продаден.

Те все още са в дома си, но има издадено постановление за въвод и, най-много до месец, ще трябва да освободят жилището.

„Сега оставяме на пътя. Затова отправям апел към всички добри хора да ни помогнат, за да не сме по улиците. Смятам, че доброто го има и с общи усилия ще се преборим и с това изпитание на съдбата”, сподели Калин.

„Просто нямаме шанс да се оправим сами с пенсия от 232 лв., 94 лв. за чужда помощ, 104 лв. финансова подкрепа от АСП и 500 лв. заплата на съпругата ми. И то, когато работи, защото работи по няколко месеца, а през следващите няколко е в търсене на работа. Трудно е. Моята пенсия не ми стига само за превръзки. Целият съм в декубитални рани, понеже съм лежащо болен, парализиран съм от кръста на долу. Имам и диабет. Опитвам се да помагам, с каквото мога, но освен морална подкрепа, с друго не мога да съм полезен на семейството.

Като е здрав човек, на всичко му се намира лесното. Но, съгласете се с мен, сама жена да се грижи за три деца и лежащо болен съпруг, да ходи на работа, да се грижи за дома и за прехраната. Незнам каква душа и от какво трябва да си направен, за да издържиш и да се справиш.

Страшно трудно е, невъзможно без помощ отстрани. Пак да благодаря на приятелите, които са плътно до нас през годините вече 9. Единствената ми радост през тези години е, че успяхме да съхраним семейството си и да не се пръснем. Гордея се с децата си и със съпругата си. Без нея, ако се бе предала, щяхме да сме свършени”, сподели Калин.

Обясни, че е невъзможно семейството му да излезе на свободен наем, тъй като пенсията, която получава, не стига само за лечението му, камо ли за наем от 200-300 лв. на месец.

„Разполагам с два гаража, към които може да се пристрои кухня и баня. За целта ще са ми необходими строителни материали като тухли, дървен материал за покрива, битумни керемиди, труд. Тези неща са непосилни за мен. Силно вярвам, че с Ваша помощ, който с колкото и с каквото може да помогне, ще успея да имам покрив над главата си и няма да съм по улиците”, споделя мъжът.

Обясни, че са нужни около 2300 бр. тухли четворки, 1 м3 дървен материал, 95 м2 битумни керемиди, труд и др.

„Смятам, че с общи усилия и, ако си подадем ръка, в този труден момент ще успея да подсигуря покрив за мен и семейството ми. Сметка не мога да приложа, защото ще я запорират”, обясни Калин.

Всички, които искат да помогнат, не само с материали, могат да го направят и в epay на КИН:1025464627 или в paypal на masivi_dobrich@abv.bg.

Могат да се свържат с Калин и на лични съобщения.

А, той призовава: „Хора, обичаите се, животът е любов!”