Водещи новини Култура

Верка Сидерова: Пях 60 години за Добруджа и последният ми пристан ще е там

Голямата певица на Добруджа Верка Сидерова даде специално интервю за Про Нюз Добрич

Наричат Верка Сидерова Славея на Добруджа. С красивия си глас тя разнесе по света емблематичните песни на родния край „Лале ли си, зюмбюл ли си“; „Изгряла е месечинка“; „Росен, росен, зелен росен”, „Ситно се ‘оро зави”, „Години, години, усилни години“.

Родена е на 26 април 1926 г. в град Добрич. Завършва гимназия в паралелка за изучаване на чужди езици в родния си град. Певческата дарба наследява от своята майка и от баба си, чийто песни научава още като дете. По-късно ги изпълнява по световните музикални сцени, превръщайки ги в неизменна част от своя репертоар. През 1952 г. в София печели първата си награда от участието в Национален преглед на художествената самодейност в армията. След това се явява на прослушване лично при Филип Кутев и оттогава е част от колектива на Ансамбъла за народни песни и танци, носещ днес името на прочутия диригент и художествен ръководител. До 1983 г. пее в ансамбъла като солистка, в квартети и в триа. Изнасяла е концерти в десетки страни от цял свят. Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на Националното радио. Издала е компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960-2000 г. В репертоара си тя има над 400 песни за Добруджа и още толкова други. Десетилетия работи в Държавния ансамбъл „Филип Кутев”. Издава авторската си книга “Лале ли си – моята автобиография”. Верка Сидерова е носител и на голямата награда “Нестинарка” – за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас. От 2004 г. е почетен гражданин на Добрич. Удостоена е с орден “Стара планина” – първа степен. Понастоящем живее в София.

Много дълбоки и силни са думите на Верка Сидерова: „Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят. Това е важното – ако си направил нещо, да остане в поколенията. Мисля, че съм била полезна на моя роден край. Пяла съм песните му, ставали са на крака за тях. Аз не мога да се хваля, нека се хвалят песните ми, те да се пеят”.

•          Г-жо Сидерова, от кого сте наследила дарбата си, превърнала Ви в Славея на Добруджа?

От мама и, най-вече, от баба ми Елена. Тя пееше много хубаво, обичаше цветята и ги отглеждаше. От нея е и една от хубавите ми песни „Лалето“ /бел. ред. „Лале ли си, зюмбюл ли си“/

•          Вие сте посрещала българските войски при Освобождението на Добруджа. Какъв е най-яркият Ви спомен? Какво означаваше за Вас това Освобождение?

Ами вижте, Свободата е хубаво нещо. Всички искахме Добруджа да е свободна и тази свобода дойде на 25 септември 1940 година с подписване на Крайовската спогодба. Лошото е, че тази окупация раздели много семейства, преобърна много съдби. Ние тогава мислехме по български, живеехме по български, запазихме си песните и традициите.

•          Може би, малцина знаят, че сте искала да станете лекар. Как всъщност започна кариерата ви на певица?

След като завърших Класическата паралелка в Добрич, исках да стана лекар-интернист. Но, за това бяха нужни пари, а ние нямахме. Баща ми работеше от тъмно до тъмно, за да ни издържа. Бедни сме били, но никога не сме просили, не сме ходили гладни, голи и боси. След като се омъжих, започнах работа в явната секция на едно поделение в Балчик. Съпругът ми беше летец. Веднъж, в една зима, пътувахме от Варна за Балчик през Оброчище. За малко да се обърнем. Всички се изплашиха, а аз започнах да пея. Така се включих в самодейността, последва първото ми участие в прегледа на самодейността в Централния дом на армията в София. Беше 1952 година. Тогава получих награда от военния министър генерал Петър Панчевски – писалка „Parker”, която по-късно някой си я „припозна“ и изчезна, не можах да й се порадвам. Та, там беше и срещата ми с Филип Кутев, на когото дължа всичко. От октомври 1952 година съм част от състава на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, София.


Верка Сидерова, Роза Цветкова, Сидера Николова с хора на ДАНПТ “Филип Кутев”

•          От къде е Вашият репертоар? Колко песни наброява той?

Изцяло от Добруджа. Аз никога не съм пяла песни от други краища, освен в ансамбъла, когато програмата налагаше това. Репертоарът ми е от баба ми, мама и близки родственици. Впоследствие, разбира се, имам и песни от възрастните жени в моя край. Записала съм около 100 песни в радиото, само от Добруджа, но съм оставила и песни за поколението след мен.

•          Един от най-важните моменти във Вашия живот е срещата Ви с Филип Кутев. Как се стигна до нея и какво Ви донесе тя в бъдеще?

Вече казах, че беше през 1952 година. Тази среща промени съдбата ми. Започнаха най-хубавите години в живота ми с ансамбъла. Обиколихме света и показахме България на света. Филип Кутев е гениален композитор, за мен той бе баща, брат, най-близкия ми човек. Много и ни се караше, разбира се, бащински. Били сме млади грешили сме и ние.


Триото на “Лалето” – Верка Сидерова, Янка Танева и Вангелия Николова (Втори състав)

•          Каква е историята на песента „Лале ли си, зюмбюл ли си?”

Тази песен ми е от баба Елена. С ансамбъла бяхме в Шабла и аз реших да изпея нещо ново. Направихме я с кавалджията Никола Ганчев. Филип Кутев след това дойде при мен и ме поздрави. Каза:

– Верко, от къде извади тази песен?

– Ами понеже сме в Шабла, сетих се за нея и реших да я изпея тук, отговорих.

– Веднага, като се върнем, ще дойдеш да я нотирам и да я направим за хора – рече той.

Прибрахме се в София, той я разработи и така тръгна „Лалето“ по света.

•          Кое е онова, което отличава добруджанската песен?

Красотата, извивката и мъдростта ѝ. Всяка песен говори за живота и битието на Добруджа, за добруджанската природа, за безкрайните ниви, за топлия хляб.


Верка Сидерова с кавалджията Тодор Прашанов

•          Имате ли любима песен?

Всички до една са ми мили. Обичам една песен, която аз направих в момент на носталгия „Миличка ми е Добруджа“. Дадох я на моя талантлив ученик Добрин Добрев, който я изпя брилянтно с неговия дълбок красив глас.

•          Защо имате издаден само един диск?

Имам и няколко грамофонни плочи, тогава беше така. Аз не държа на тези работи, оставила съм достатъчно. Благодаря на моята публика, че и днес, когато съм на 93 години, не ме забравя. Обаждат ми се хора от Трънско, Хасковско, Тополовград, Пловдивско, от цяла България. И, най-вече, от Добруджа.

•          Какви са взаимоотношенията Ви с публиката?

Подчинявала съм се на вкуса на публиката, уважавали сме се взаимно. Публиката ти дава живот.

•          Вие сте удостоявана с много отличия, Почетен гражданин сте на Добрич, но преди две години стана ясно, че сте с най-ниската пенсия – 160 лева. Тогава министерството на културата Ви отпусна награда от 2000 лева. И през тази зима ли мръзнахте?

По този въпрос не ми се говори. Нека тези, които са ми отредили такава пенсия, отговорят. Аз съм горд човек, въпреки всичко, ще си отида обидена за отношението на някои хора. И пак благодаря на българския народ, че не ме забрави.

•          Пеете ли днес?

Когато ми е тъжно, пея.

•          Липсва ли ви Добруджа?

Аз никога не се отделих от Добруджа. Добруджа винаги ще липсва. Пях 60 години за Добруджа и последния ми пристан ще е там. Така съм заръчала.

•          Много ли са Вашите ученици? Как избирахте на кого да подадете ръка?

Най-добрият ми ученик е Добрин Добрев. Уникален глас и певец. Най-добрия на Добруджа. Много песни съм му дала, дойде на един конкурс в радиото през 1986 г., където бях жури. Веднага го харесах и си го взех в София. При мен живя и учи 10 години. Дадох много и не съжалявам. Знаех, че ще стане най-добрият. Той знае и много за българския фолклор. И днес е до мен, въпреки че от доста години живее в Кипър, не ме забравя. А, аз много го обичам. Казвала съм му : „Следвай моя път, далеч ще стигнеш“.


В дома на Верка Сидерова – Добрин Добрев и Галина Дурмушлийска, 9 април 2019 г.

•          Имате ли наследници в песента?

Най-добрите ми наследници са Галина Дурмушлийска и Добрин Добрев. Преди дни телевизията засне един филм за трима ни – „Три песенни поколения на Добруджа“. Стана, според мен, хубав филм. Скоро ще го излъчат по БНТ.

•          Според Вас, днес отдава ли се нужното на българската народна песен?

Не, както трябва, но песента е вечна. Докато има България, ще има песен българска и обратно. Народът я е съхранил в петвековното робство, та камо ли днес. Да, трудни, усилни години…но имало е и по-тежко.

•          Какво ще пожелаете на младите добруджанци?

На цяла моя Добруджа здраве, да стигнат моите години и да не спират да слушат песните ми и след мен. Така казва една поговорка: “Спомни ме в песен и ме върни към живота“.

•          Какво е вашето завещание за идните поколения?

Да обичат България, да не забравят от къде са тръгнали нашите песни, да четат българското слово и да останат вовеки българи!

Екипът на Про Нюз Добрич благодари за съдействието на добруджанския народен певец Добрин Добрев, с чиято помощ бе реализирано интервюто

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *