Светлана Галианова: Музиката е любов, която трябва да се раздава

Светлана Галианова - едно младо дарование, тръгнало от Добрич, по пътя на музиката - имаше възможността да дирижира Български камерен оркестър -  Добрич, в препълнената с публика Огледална зала "Нели Божкова". Оркестрантите от добричкия камерен оркестър, съвсем скоро отбелязаха 50 години от създаването на състава, с великолепен концерт по диригентството на Маестро Измирлиев.

Днес, честта да се представи официално пред публиката в Добрич, получи едно бъдещо име на световната музикална сцена - Светлана Галианова.

Много бих искала, музиката от тази вечер да е успяла да докосне хората - това е целта, която съм си поставила, защото съм убедена, че музиката е любов, която трябва да се раздава.

За това какво е да си жена-диригент, накъде водят мечтите и още - в интервюто със Светослава Галианова за Про Нюз Добрич, веднага след последния музикален акорд и аплодисментите на публиката:

• Как би представила себе си с няколко думи?

Аз съм Светлана Галианова Стоянова. От град Добрич съм и съм завършила Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" с английски език и география, но от малка се занимавам с музика - уроци по пиано, солфеж и пеене. След като завърших, кандидатствах в Национална музикална академия в София, и ме приеха със желаната от мен специалност "Оперно и симфонично дирижиране", в класа на проф. Пламен Джуров и д-р Георги Патриков.

• За работата с Български камерен оркестър - Добрич?

Най-напред бих искала да благодаря на целият състав, за поканата да свирим заедно. Български камерен оркестър - Добрич е първият камерен състав, с който имам удоволствие и чест да работя, за което съм им изключително благодарна. Репетициите с тях бяха много приятни, а самите те ме приеха много топло и много усмихнато. Мисля, че страшно бързо осъществихме нужния контакт между нас и за всичко, което аз отправих като искане към тях, беше достатъчно професионално откликнато. Не мога да скрия огромното си очарование от работата с тях по време на репетициите, а смятам, че и концерта се получи много добре, а това би било невъзможно ако я нямаше чудесната комуникация. Искрено се надявам и на публиката да се е харесало.

До момента съм работила с малки симфонични оркестри. Единият е в Националната музикална академия, а другият е оркестър "Симфониета" от град Видин, където бях стажант, а по-късно с тях сме изнасяли и няколко съвместни концерта.

Себе си виждам от тук насетне, като човек, който има да учи страшно много за да се развива и израства, защото петте години в Академията са твърде малко за изграждането на един музикант. Аз съм търсещ музикален артист, който има нужда и желание да опита от всичко - участие в майсторски класове, конкурси и изяви, с които да обогатя практиката си.

• Един млад човек като теб мечтае за?

За момента, най-голямата ми мечта е да дирижирам опера. Тъй като това е най-тежкият и труден за дирижиране музикален жанр, съвсем естествено е погледът ми да е отправен натам. Вълнуващо е да си част от това огромно нещо, което има в една опера - музика, пеене, танци, солисти, хореография - изобщо всичко, което е в постоянна динамика на сцената и изисква невероятна концентрация и усет.

Ако трябва да си пожелая опера, която да дирижирам, то това би била "Тоска" от Дж. Пучини. Сигурна съм обаче, че за да стигна до нея, има още много, много време (усмихва се).

• Връщаш ли се често в Добрич?

Почти всеки месец или два се прибирам тук, за да се видя с приятелите си - поне онези, които са останали в града. Всъщност, по-голямата част от приятелите ми вече са в чужбина или в други градове из страната, но огромна и адски приятна изненада за мен, бяха онези, които видях тази вечер за концерта в залата. Зная, че и те учат на други места и се почувствах особено приятно и поласкана, но им благодаря от сърце за това, което направиха - оценявам го и за мен е това е особено важно.

• А семейството?

О, те са много важни. Винаги са ме подкрепяли и продължават да го правят. Вярвам, че са убедени в пътя, който съм избрала за себе си и няма накъде от тук-насетне - освен напред и нагоре. Самите те ме насърчават още от малка, независимо, че са наясно колко труден е пътя за един млад диригент - да се устрои, намирането на работа, но за мен тяхната подкрепа е безценна.

• По-различно ли е да си жена-диригент?

Мисля, че всеки един човек е достоен да застане зад пулта на диригента, ако има смелостта за това - без значение дали е жена или мъж.