Балчик Култура Регионални - начална

Художникът Иво Узунов: Живеем в един голям пейзаж, наречен България

Живеем в един голям пейзаж, наречен България, казва в интервю за БТА художникът Иво Узунов.
Въпросът е да го видим, да се потопим в него, да забележим красотата около нас, а тя е навсякъде, дори пред балкона на панелката, стига да я осъзнаем със сетивата си, допълва той.
Светлината, слънцето, шумът на дърветата, вятърът, диалогът с морето – всичко това са една малка част от моята Муза, споделя маестрото, който е подредил поредната си изложба във Варна. Експозцията ще е отворена за посетители до 7 ноември.
Разказва, че човеколюбието, любовта към ближния – това е основната боя в палитрата му, а всичко останало са оттенъци, нюанси и светлосенки. “По този начин картините ми се зареждат с позитивната енергия от душата ми предадена през посредника – четката. Може би точно затова казват, че картините ми стоплят и успокояват, дори, ако на тях е пяната от бурни вълни на сърдитото море”, казва Иво Узунов.
Роден е на 1 април 1969 г. в гр. Балчик. От 10-годишна възраст се занимава с рисуване в школа към Общинския детски комплекс гр. Балчик. Изявява се като самоук художник, няма никакви завършени курсове и часове.
През 1992-1996 г. живее в Истанбул (Турция) и работи като художник в рекламни агенции. През 2003 година се установява в гр. Варна. Реди множество самостоятелни изложби във Варна, Перник, Балчик, Силистра, Мездра, Стара Загора, Констанца и в столицата. Самостоятелната изложба в Истанбул (Турция) през 2016 г. му носи допълнителен успех на международната художествена сцена. Основоположник и организатор е на няколко пленера с благотворителна цел: през 2017 г. – “Луди в рая 1”, Бялата лагуна – 2018, “Луди в рая 3”, Двореца – Балчик – 2018. Участва във фестивали из цялата страна и в чужбина. Рисува на живо пред публика в Художествената галерия в Балчик и в Художествената галерия “Богориди” в Бургас.
Има редица участия в международни (Македония, Сърбия, Румъния, Турция) и български пленери (Априлци, Севлиево, В.Търново, Крапец, Добрич, Варна, Бургас, Трявна, Ботевград, Говедарци, Костенец, Русе и др.). Едно от неговите увлечения са стенописите, които рисува както в частни домове, така и в обществени места и хотели във Варна и в София. Има изложени картини в частни галерии в Турция и у нас. Много на брой живописни творби са притежание на частни колекционери от Истанбул (Турция), Букурещ, Тимишуара, (Румъния), Берлин, Падеборн (Германия), Атина (Гърция), както и от Австралия, Нова Зеландия, Канада, САЩ, Русия, Украйна, Молдова, Испания и други. Видни български и чуждестранни колекционери са притежатели на негови картини.

Следва цялото интервю:

– Г-н Узунов, роден сте в деня на шегата – 1 април. На шега ли започнахте да рисувате?
– Да, така е, роден съм в Световния ден на шегата, смехът и хубавото настроение. Старая се да спазвам тези три неща: да се шегувам, да не губя чувството си за хумор, да съм усмихнат и да съм в добро настроение. Когато хората усетят доброто настроение и позитивната енергия около тях ме възприемат, някак си, по-бързо и естествено, сякаш ми имат повече доверие. Изобщо шегата е нещо много хубаво и тя трябва да присъства в живота ни като лъжичка елексир от злободневното ежедневие. Въпреки символа на този прекрасен пролетен ден, в който съм роден, рисуването за мен, никога не е било на шега. А иначе всичко останало е малко или много на шега. Рисуването бих казал е сериозната част от живота ми, в която влагам всичко от себе си, за да изразя и покажа максималното.

– На колко години бяхте, когато осъзнахте, че това е Вашата професия?
– Странно, но факт. Когато осъзнах, че това ще е моето призвание бях в най-нестабилната, така наречена, преходна възраст, когато никой не знае още какво точно иска от живота, а при мен стана обратното. Точно в тази непостоянна възраст за връстниците ми, аз показах постоянство и определеност. Бях напълно наясно какво искам от живота и с какво ще се занимавам. Изкуството в мен надделя. И така, на 13-14 годишна възраст си казах, че това искам да правя.

 – Срещахте ли пречки от родителите си, предвид твърдението, че “художник къща не храни”?
– Разбира се. По онези времена на изкуството се гледаше несериозно и твърдението, че “художник къща не храни” беше като лозунг, който се развяваше масово от родителите на талантливи деца. И най-страшното беше, че това нарицателно клише важеше за всичките сфери на изкуството. Тогава се наложи да се ориентирам към друга професия. А дали на мен тази професия ми допада не беше от значение. Трябваше да стана агроном или ветеринар. Трябваше и станах ветеринар. Образованието ми така и не се върза с рисуването, дипломата остана встрани от картините, които гордо и за постоянно я засенчиха. И тя, дипломата ми на ветеринар, остана в постоянната сянка на дърветата от пейзажите и най-накрая я отнесоха вълните в дълбочините на моретата в платната ми.

– Нямате академично образование. Как пробивате в гилдията на академиците и художниците с дипломи?
– Много хубав въпрос. Мога да се похваля, че нямам дори курсове по рисуване, само това, което ми е дадено свише. Не бих казал, че беше лесно. Винаги по пътя на един творец се срещат безброй подводни камъчета, които решително целят да те спънат. Но това не стана, защото открих стратегията на доброто. Не пробивам директно и агресивно. Печеля колегите от гилдията преди всичко с човеколюбие. Вървя напред с моите добродетели и добрите ми намерения към хората, не само към колегите, но и към ценителите на творбите ми, изобщо към всички. Човеколюбието, любовта към ближния – това е основната боя в палитрата ми, всичко останало са оттенъци, нюанси и светлосенки. По този начин картините ми се зареждат с позитивната енергия от душата ми предадена през посредника – четката. Може би точно затова казват, че картините ми стоплят и успокояват, дори, ако на тях е пяната от бурни вълни на сърдитото море.

– Повече от ясно е, че в основата на всяко изкуство стои не дипломата, а таланта. Трудно ли Ви беше да се докажете? Да пробиете?
– Изключително е трудно за самоуките художници да се доказват и да пробиват. Винаги ще се намери някой “доброжелател”, който да те упрекне за техниката и похватите. Но това не е зле, защото ме мотивира да продължа, да не спирам да рисувам, да ставам все по-добър и с всяка една моя следваща картина да правя хората все по-щастливи и позитивни. Не съм спрял да се доказвам.

– Какво Ви вдъхновява?
– Различни неща от природата. Светлината, слънцето, шумът на дърветата, вятърът, диалогът с морето – всичко това са една малка част от моята Муза.

–  Кои техники предимно използвате?
– Не съм пристрастен към определена техника. Старая се да използвам многообразието от технологиите за пресъздаването на красотите от света върху платното. Така че, бих могъл да кажа, че без да жаля материалите, използвам всичко, с което може да се сътвори Нейно Величество Картината. Предимно шпакла, ползвам и четки, ръце, крака и дори глава.Техниката е нещо много относително, още повече за такива като мен, които са без академично образование.

– Имате ли любим цвят? Често ли използвате багрите от картините си в реалния живот?
– Да, обичам зеленото и нюансите произлизащи от този прекрасен цвят. Зеленият цвят е част от живота ни. Носи релакс, спокойствие, уравновесеност и е изключителен важен за нашата психика. Ако трябва да определя зеленото съвсем накратко, най-подходящо би било – оптимизъм и изобилие. Най-често характеризирам зеления цвят с природата – раждане на природата, обновяването, началото на нов живот. Изключително универсален като багра, дългото съзерцаване на зелен цвят успокоява психиката, освобождава нашата душа от лоши и ненужни мисли. При по-тъмните нюанси вече става въпрос за увереност. Неслучайно и светофарът светва зелено, когато може да се преминава – зеленият цвят символизира възможността за движение, за растеж.
Казват, че хората, които обичат зеления цвят се стремят към равновесието, умеят да усещат, да разбират околните, в повечето случаи това са състрадателни личности. Вероятно любовта ми към зеления цвят е свързан с моето човеколюбие. Зеленият цвят е също любов, но такава, която е насочена към нас самите. Съвсем спокойно мога да заявя, че зеленият цвят е цвят на хармония – внушава едновременно усещане за спокойствие и възраждане на живота. Проблемът при хора, които обичат зелената багра е в това, че заради дълбокото си убеждение, че нещата трябва да бъдат в равновесие и хармония, вземат решения доста трудно. От всички цветове в палитрата, зеленият уморява нашите очи най-малко.
Що се касае до това дали използвам багрите от картините си в реалния живот, бих могъл да направя едно откровение – реалният живот сам влиза в картините ми. А, за да влиза с тази лекота, искреност и обективност, значи е в пълен синхрон с платното ми. Понякога дори аз самият се обърквам кое е реалното: картината или нейното отражение през прозореца ми?

– Да поговорим за морето. Защо морето, защо вълните и морските стихии? Какво Ви дава изобразяването на водата?
– Морето е нещо специално за мен. Морето е непредсказуемо, пълно с изненади. То е променлива величина, неуловимо, мамещо, хитро. Обичам не стационарните неща, а тези, които са в постоянна динамика и движение. Морето е винаги до мен, в съзнанието и подсъзнанието ми, в живота и картините ми. То ме вдъхновява, дава ми енергия и заряд, в него има някаква необяснима магия, която само то, морето, си я знае. Изобщо, водата е магията, която всички се мъчим да усвоим по един или друг начин, но не всеки успява.

– Нека да пофантазираме: ако някоя от вашите лодки на платното се преобърне от безупречно изобразените от Вас вълни и се окажете на безлюден остров – кои три предмета ще спасите при корабокрушението?
– Интересен въпрос. Бих направил всичко възможно да спася това, което най би ми послужило на първо време, а това са: нож, обувки и кибрит.

– Кои три книги бихте взели с Вас на острова?
– “Човекът, който се смее” , “Големите надежди “,”Сто години самота”.

– Не ви ли привлича авантюрата да рисувате на водопади?
– Напротив, доста често рисувам водопади в планината. Обикновено съм мокър след това.

– Да преминем към пейзажите. Каква е магията, с която ги правите живи?
– Нямам определена рецепта. А магията е в цветовете. И не само. Магията на всеки един художник е индивидуална, тя едва ли може да се опише. Зависи от това как художникът вижда света около него, с какви очи, през каква призма. Всеки предава по свой, различен начин видяното и магията се крие в нас самите.

– Откъде черпите темите за тях и за живописта като цяло?
– Малко ли великолепна природа има в цялата ни страна. Та ние живеем в един голям пейзаж, наречен България. Въпросът е да го видим, да се потопим в него, да забележим красотата около нас, а тя е навсякъде, дори пред балкона на панелката, стига да я осъзнаем със сетивата си. Както казва Кольо Фичето : “То всичко е пред нас, ако имаш очи ще го видиш, научаваш го, ако ли не – не”.

–  Сега сме есен, тя настойчиво присъства в картините Ви. Какво Ви привлича в есента?
– За мен есента е пълна с пъстри, уникално наситени и многообразни багри. Затова я обичам. Есента не е само меланхолия, носталгия или тъга. Достатъчно е само да се вгледате в пъстрата палитра, оцветила короните на дърветата, да вдишате от опияняващия аромат на узрялата земя и да съзрете приказното обаяние на есента. Експлозия от блясъци, пищни цветове и очарование – такъв е сезонът на художниците, сезонът на поетите. Шумът на листата в краката е като част от симфония. “Всяко листо носи щастие за мен, шепнещо от есенното дърво”, думи на Емили Бронте, които напълно споделям. Шумата с цвят на старо злато гали очите ни с пъстрите си нюанси, но да си призная, малко ме натъжава. През есента можем да се търкаляме в листата и да берем ярки букети в парка. Всеки сезон има своите предимства и недостатъци. Прохладното и дъждовно време не се харесва на всеки, а есента е доста тъжен сезон, който обаче има и своите хубави страни. Можем да отидем на пикник, но вече без да се боим от комарите. Точно сега гората е най-красива, а гъбите – най-вкусни.
Ако погледнем към планината ще видим един истински жив пейзаж сътворен от Всевишния. Уникална красота е есента. Можем да носим ярки палта и дрехи, дъждобрани и чадъри. Ярките дрехи и аксесоари ни правят от една страна весели и поддържат доброто настроение, от друга страна ни правят съпричастни с този сезон, вписваме се с него, същевременно не ни позволяват да изпаднем в носталгия и лошо настроение.
Да си припомним думите на една обаятелна дама Мерилин Монро, която казва: “Дизайнерите искат от мен да се обличам като пролетта, във вълнисти, бухнали тоалети. А аз не се чувствам като Пролет. Чувствам се като топла, червена есен”. Когато зад прозореца е мрачно, хладно и вали дъжд, няма нищо по-уютно от есенните домашни събирания. През есента стават и най-ярките и разноцветни снимки. През есента можем да заспиваме, наслаждавайки се на успокояващия ромон на дъжда. “Какво е есента, ако не най-красивата усмивка на годината.” – Уилям Брайнт.

– Какво все още не сте успял да свършите, а бихте искал?
– Все още не съм нарисувал най-добрата си картина. И това ще стане.

– Въпрос, който винаги задавам на художници: само от творбите ли се препитавате? Реално ли е в България художник да издържа себе си и семейството си само и единствено от продажбата на картини?
– Да, само от картините живея и се издържам. Трудно е наистина, но е напълно реално. Това е критерият дали си добър, или не. Живеем в комерсиален свят, в който парите може да не са най-важното нещо за един творец, но определено са необходими. Аз съм художник, това е моята професия, моят занаят и любимо дело, което би трябвало да знае, че го обичам и да се погрижи и то за мен.

– Щедър човек ли сте? Бихте ли подарил своя картина по повод и без повод?
– За това дали съм щедър, нека другите да кажат. Всяка седмица подарявам по една картина. Така се чувствам по-добре.

– Имате ли творба, с която не можете да се разделите?
– По принцип трудно се разделям с всяка една картина. Те са мои рожби и един определен период не мога да ги “отбия”. Рано или късно те отлитат от ателието, като птиченцата от гнездото. Това е нормално и е желателно. И все пак, има една картина, с която няма да се разделя. Никога!

– Какво Ви прави щастлив?
– Децата. Те са най-прекрасното и неопорочено нещо в този живот. Децата ме правят щастлив.

– Преди броени дни подредихте изложба във Варна. Нещо повече за тази изложба? Докога ще продължи?
– Всъщност това е продължение на изложбата ми от месец септември. Морето е акцентът и основна тема на изложбата. Подредил съм 22 картини в тази морска експозиция, която ще продължи до 7 ноември и каня всички желаещи да се потопят в морските дълбини, да се докоснат до вълните от платната ми, погалени от морския бриз.

– Какви изяви Ви предстоят и къде?
– Планирам още няколко изложби у нас и в чужбина. Вече имам сериозни покани от няколко страни. А в момента съм в процес на оформяне на документите за близките предстоящи изложби в Турция и Италия.

– Разкажете нещо повече за инициативата – “рисуването на живо”? С каква цел го правите?
– Рисуването на живо пред публика е предизвикателство за душевния ми мир. Не целя да се доказвам показно. В никакъв случай. Бих сравнил рисуването пред публика като изява на артист на сцената на театъра. Както музикантът се чувства добре, когато свири пред публиката, така и аз се чувствам пълноценен и духовно удовлетворен, когато рисувам на живо пред зрителя. Изкуството трябва да се показва, да се споделя. По този начин аз на живо споделям моя свят в едно истинско реалити, потапяйки публиката в магията на рисуването. Самата инициатива “рисуване на живо” я реализирам предимно с благотворителна цел.

– Вашето есенно пожелание към аудиторията?
– Бъдете цветни като този сезон. Не позволявайте сивото да влиза в палитрата на живота ви.

Източник: БТА

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *