В знак на протест майка на дете с увреждания от Добрич емигрира от България

За първи път от 15 години насам Красимира Обретенова днес не е на протеста на майките на деца с увреждания, който се провежда в София. Защото е решила да протестира по друг начин – емигрира. Стяга си куфарите и утре напуска България. "Тя изостави мен и детето ми, аз изоставям нея", категорична е майката от Добрич. Дъщеря й Пасионария е на 16 години. Като бебе боледува от менингит, който нанася непоправими увреждания на детето. Красимира е сред първите родители на деца с увреждания, които излизат на протест. Тя е жената, осъдила социалното министерство за начина, по който предоставя помощни средства, макар от това нищо да не е последвало. "Моята дъщеря получи сколиоза заради скапаната социална количка", споделя тя. Абсурдът е, че щом детето е в количка, отказват да дадат ортопедични обувки... Обувките не са защото ще ходи, а, за да не му се изкриви ходилото. Преди 8 години Красимира, която е дългогодишен журналист, решава да е по-близо до системата и до всички здравни и социални институции и се мести да живее в София. Но по думите й се сблъсква с абсурд след абсурд. "Можете ли да си представите, че няма лекарство за епилепсия? Искаме нещо елементарно, ако в метрото направи гърч да й фъсна спрей. Сега се справям с течен диазепам... Ама нали се сещаш как вадиш шише, спринцовки, детето ти се гърчи", обяснява Красимира. Затова решава да емигрира. "За мен емигрирането е начин на протест. Не искам да участвам повече в издръжката на тази администрация", заявява майката. Разказва, че дъщеря й Пасионария ще навърши 16 години през юли. Поради това трябва отново да се яви на ТЕЛК. Оттам за пети път ще ми кажат, че дъщеря ми е 100 процента дефектна. За пети път за 16 г. "Тази система за пети път ще ми каже, че детето ми е дефектно... За пети път! Да, тя е пораснала, но нито е прогледнала, нито ще прогледне,  нито е проходила нито ще проходи! И аз пак ще трябва да ходя да заработя заплатата на хората в ТЕЛК", заявява Красимира. И обяви: „Аз няма да бъда на протеста ни, физически няма да бъда, за пръв път от 16 годишния живот на дъщеря ми. Емигрирам. Защото не искам да осмислям безсмислието на МТСП И ТЕЛК. Скъпичко ми излиза просто. Прекалено скъпичко“. Пред Про Нюз Добрич Красимира сподели, че от 15 години, заедно с още 10-15 майки от цялата страна. През всички тези години се борят за реформа в ТЕЛК, тъй като системата не е реформирана, нормативната й база е от времето на тоталитаризма, независимо, че Конвенцията за хората с увреждания беше ратифицирана от България. Запознали се по протестите. Някои вече емигрирали. Макар и друг път да е мислила по идеята да напусне страната, решението взела след последното посещение в социалното министерство – за среща на контактната група със заместник-министъра. „Тогава служителки възкликнаха за дъщеря ми „Колко е пораснала!“ Дадох си сметка, че детето ми порасна по министерства, от петгодишна я вода със себе си. Но, за десет години нищо не се е променило. Не искам повече да осигурявам заплатите на тези служители“, категорична е Красимира. Красимира заминава за Холандия. Там в началото ще й подаде ръка друго българско семейство с дете с увреждания от Варна, напуснало Родината, за да… оцелее детето им. Майката е категорична, че ще е по-добре в Холандия, дори да трябва да спи под мостовете и да храни детето си от кофите за боклук, отколкото да храни чиновниците в министерството тук.

Снимки: Личен архив