Минутка за изисканото духовно своеобразие на талантливата българска поетеса Мара Белчева, разделила се със света ни на 16-ти март 1937г. - Книгата на живота (1929г.)
Голяма книга дал си ни, о Боже!
Един живот как да я изчете?
Дори да я прелисти той неможе:
Плача, смеха на малкото дете, -
блаженната усмивка на цветята, -
на юноша орловите крила, -
свещенния напев на дървесата, -
смирението на златните поля.
Палачите на агънцата неми. -
Сластта, която червея гризе. -
На вярата зениците големи. -
На праведния тихите нозе. -
Светулките в недрата на скалите. -
По млечни път постланите слънца. -
Дъгата - шарен мост над висините. -
За жертва оплодените сърдца. -
Дълбокото око на океана. -
И съвестта във мрака ни звезда.
На мрака тайната неотгадана.
И пътя на Голгота към Христа.
Тодор Георгиев