Все повече млади хора започват да се занимават с декоративно птицевъдство и отглеждане на екзотични растения, коментираха селекционери на декоративни птици

Все повече млади хора започват да се занимават с декоративно птицевъдство и отглеждане на екзотични растения, каза за БТА Иван Кръстев, член на Сдружение „Птицевъд и зайцевъд в Република България“. Той членува в много природолюбителски групи и клубове, свързани с отглеждането на растения и декоративни птици. 
Кръстев е сред организаторите на две национални събития, които ще се състоят утре в софийското село Бусманци.
Ще има изложба базар на кактуси, сукуленти и други екзотични растения, като в събитието ще се включат клубове и групи от страната, свързани с тези растения. По същото време ще има изложба и на декоративни птици. Изложението е с участие на Сдружение „Птицевъд и зайцевъд в Република България „ и Сдружение на гълъбовъдите и природолюбителите „Кракра Пернишки“. Участват и членовете на фейсбук групата "Пернати по двора и градина - 17 януари 2023 г.“
Всяка година, най-вече около честването на Деня на Земята – 22 април, природолюбителите искат да насочат вниманието към приноса на всеки от нас за опазване на живота на планетата. Ние сме свързани с природата, с животните и с растенията като едно цяло и трябва често да си припомняме тази връзка, каза Иван Кръстев.
Той посочи, че към природолюбителските групи, в които членува, в последните години се включват най-вече млади хора. Те се интересуват как декоративните птици и екзотичните растения да бъдат близо до тях. Вълнуват се и как да ги отглеждат. По думите на птицевъда много от тези младежи са останали без работа, връщат се по родните места на родители и роднини и искат да се захванат с нещо ново. Търсят начин да се занимават с дейност, която допринася за това да са по-здрави и обградени с красиво, допълни Кръстев. Птиците и декоративните растения са естествен избор за човек, който се връща на тихо място, смята той.
По думите му на среща като тази, която предстои утре, с най-голямо желание се включват тези млади хора. Това, което ще се случи в Бусманци на 30 април, ще даде възможност на тези хора да се видят на живо, да разменят ценни мисли, да обогатят своите колекции от птици и екзотични растения, допълни Иван Кръстев.
Събитието в Бусманци се организира с подкрепата  на  администрацията на район „Искър“ в София, кмета на Бусманци Калоян Стойнов, с участието и на 65-о ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, в чест на неговата годишнина - 145 години от създаването му .
С деца ще се състои викторина на тема „Птици“ и изявилите се ще се зарадват на мечтана придобивка – вълнисто папагалче. 
За изложителите на птици ще има 4 вида грамоти: За най-красиви и най-интересни изложени птици, за утвърдена чистопородна декоративна кокошка, новоутвърдаващи се български породи кокошки и грамоти за стимул на най-младите изложители птицевъди.
Надяваме се, че със събитията на 30 април ще се насочи вниманието на младите хора да заживеят близко до природата, здравословно, със заобиколена красота на природната среда, с добронамереност във взаимоотношенията и с много нови приятели, каза още Иван Кръстев.
Кокошките като домашен любимец с бонус яйца 
А какво всъщност кара хората да се занимават с хоби като отглеждането на птици? Потърсихме отговор на този въпрос от 43-годишна жена, която идва от големия град в по-малко градче, за да преоткрие по различен начин връзката с природата, която има от малка. 
Нашите кокошки са домашни любимци с бонус - яйца, разказа Лора Алкараз, която заедно със семейството си се мести преди 6 години от Варна в Елена. Решават да купят къща в градчето заради чистия въздух, тишината, природата и спокойствието. Тя не може да си представи селска къща без животни – котки, кокошки, куче. „Имам си от всичко, което трябва да имаш на село, но разликата е, че ако за част от селските хора птиците са предимно източник на прехрана, за мен те са домашни любимци, наравно с котките и кучето“, посочи Алкараз. Тя допълни, че нейните кокошки живеят дълго, ако някоя умре, то е от естествена смърт или старост, не ги колят за ядене. 
Кокошките са много интелигентни, разпознават те, свикват с тебе. Когато им нося храната, всички мои „момичета“ летят към мене. Те са в истинския смисъл „щастливи кокошки“, пуснати са на двора, кълват си. Яйцата на кокошките, които са свободно отглеждани, са много, много вкусни, защото по полетата ядат глухарчета, червеи, буболечки, плодове и зеленчуци, разказа Лора. Тя дава имена на всички новоизлюпени пиленца. Зрънчо е мъничък, Пуканка бяла, петелът е Джинджифил, защото е рижав. Всяка си има характер. Миличка е името на кокошката, която каца всеки ден на ръката ѝ и кълве зрънца оттам. Дава ѝ да я гушка, да я гали. Тя вече е стара – на пет години, но е мила от излюпването си, разказа Алкараз. Като малка е имала образувание на крака и Лора ѝ е помагала да слиза, за да се храни. Това е единствената кокошка, която, докато мъти, „не ръмжи“, допълни Алкараз. 
Тя си има и кокошка Тигър, която ревниво пази яйцата си. Кокошката „тигрица“ миналата есен се е скрила в къпинака, където за 21 дни е опазила яйцата в дъжд, студ и вятър. Едва, когато е излюпила едно пиленце, тя го е извела навън, за да се нахрани. 
Богатството да имаш спокойствието да наблюдаваш поведението на птиците 
При кокошките има строга йерархия. Обикновено има един петел на около десетина кокошки, като главният ги извежда сутрин, прибира ги вечер, а през деня гледа в небето и предизвестява, ако види грабливи птици. Определената от него за главна  кокошка яде първа, след това са другите. Петелът следи за реда. „Любовта между птиците се доказва, като си почистват клюновете. Тази целувка е старателно занимание, любовта е търпелива и отдадена“, разказа Лора. 
За нея е голямо предимство да имаш спокойствието на селския живот, за да наблюдаваш поведението на животните. Нещо, от което са лишени градските хора в забързаното ежедневие, допълни Алкараз. 
Тя обича животните от малка. Имала е всякакви домашни любимци, но никога няма да забрави малката сива врана, която е намерила на футболно игрище във Варна, когато е била на 13 години. Тя носи птичето вкъщи и го отглежда, докато се научи да лети и да взима храна от природата. „В началото го беше страх. Не искаше да яде. Но аз инстинктивно намерих начин – показвах с пинсета как да кълве от ръката ми, то явно възприе пинсетата като клюн и се научи. Правех същите движения, които птиците правят, когато учат малките да кълват“, посочи Алкараз. 
Тя разказа, че с времето е започнала да я извежда на разходка, като сивата врана е стояла на рамото или кацнала на главата ѝ. Кацаше на някое дърво, взимаше си нещо и после се връщаше при мене. Вечер стоеше на главата ми, докато си подготвях уроците, а когато си лягах, кацаше и на леглото ми. Майка ми редовно си покриваше слънчогледовите семки, които яде, но враната е умно животно и винаги ги намираше“, допълни Лора. За нея раздялата с птицата е била трудна, но се надява, че тя се е справила в природата, където е мястото ѝ. 
Алкараз е отглеждала и японски амадини като малка, морски свинчета, риби, спестявала е от дневните пари и директно се е прибирала с поредния домашен любимец, като така е поставяла родителите си пред свършен факт. „Смятам, че всички деца трябва да имат домашен любимец. Няма как да си лош човек, ако отгледаш животно, ако видиш как то се развива от бебе до зрялост, как любовта, която даваш, винаги се връща“, допълни Алкараз. Животните ни учат на емпатия, а всички ние имаме нужда от нея, допълни Лора. Тя посочи, че всички, които живеят в къщи в Елена, независимо дали са българи или новопристигнали чужденци, имат птици – кокошки, патици или гълъби. Човек иска да се обгради с домашни любимци, това е естествен процес, когато си на село, разказа Алкараз.