Не умея много да играя по хорото на другите, казва Иван Пастухов

Веднъж бях при племената в Намибия и ми преведоха, че „добър ден“ на техния език означава „всички ние сме заедно“. Радвам се да сме заедно тази вечер. Това каза фотографът и писател Иван Пастухов на премиерата на дебютната си книга „Извън рамките“ в клуб „Перото“ снощи. На събитието той показа и картини, част от изложба, която е представял в Париж преди години. 
Аз исках книгата да се казва „Рамки“, но ме убедиха, че е по-добре да се казва „Извън рамките“. Писателят благодари на издателите си, „които гледат много прогресивно напред и разчупват рамки". На една улица сме и така станаха нещата, каза той. 
„За нас е голяма радост да издадем тази книга. Той е мой съсед и, по някакво стечение на обстоятелствата, заедно работихме по нея“, каза Здравко Йончев от издателство "Рива".
Сюжетът на книгата разказва историята на героя Върбан Овчаров. Той напуска страната в опит да се срещне с майка си, която не е виждал от дете, а пътешествието му преминава през Индия, Тибет, Израел.
„Аз съм Върбан, в голяма степен“, каза авторът. Името на героя избрал, за да „даде втори живот“ на свой приятел на име Върбан, който починал пред него преди години. „С него бяхме като братя", допълва авторът.
Писането от години е негова страст, макар досега да бе популярен като фотограф. Пастухов е сред пионерите в снимането на високи планини. 
„Преди години баща ми ме запозна с Атанас Далчев и той ме убеди, че не трябва да ставам писател, защото е много трудно, че трябва да „играя по хорото на другите". Това ме убеди, до голяма степен, защото аз не умея много да „играя по хорото на другите“.  Така че от малък съм извън рамките“, разказа Пастухов.
„Съзнание не се развива в рамки, а във възможността да ги разширяваме и променяме да стават все по-гъвкави, докато се разтопят в ново, разширено състояние, приемащо разликата между хората без страх и омраза“, каза още Пастухов.
Иван Пастухов е роден през 1951 г. в София. В продължение на 10 години работи като инженер в Медицинска академия. От 1984 г. живее в Париж, където се занимава с енология и търговия с известни френски вина. През 1992 г. открива фотографията като изкуство. Посетил е десетки страни, сред които Китай, Камбоджа, Египет, Гренландия, Индия, Израел, Япония, Киргизия, Узбекистан, Намибия, САЩ, Нова Зеландия, Пакистан, Перу, Виетнам и Йемен, където запечатва автентични кадри, представящи културата и духа на всяка държава.