Два милиона евро струват само две от монетите от съкровището от нос Калиакра
Два милиона евро струват само две от монетите от археологическата находка на нос Калиакра, която бе открита в края на август. Днес първите сто монети вече са обработени и зорко пазени, най-вече от телевизионните камери, съобщи ръководителят на археологическия екип доц. д-р Бони Петрунова в интервю за Нова телевизия.
В пликчета, описани и разчетени по стойност и произход – това са монетите от първата осмина порция в гърнето, което екипът на доц. Петрунова откри на 17 август в крепостта „Калиакра”.
Две от монетите са много рядко срещани. На културната борса една от тях се търгува за 1 милион евро, поясни доцентът. Още по-висока е историческата им стойност.
В наши дни археолозите мислят как да опазят крепостта от посегателствата на иманярите. Предупреждават, че видеокамера следи постоянно кой какво прави там. Тепърва продължава описването и подготовката на съкровището, открито това лято.
Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е съхранявано богато съкровище.
Гърнето, което екипът откри, включва общо 957 предмета. Сред тях 28 златни монети, над 873 сребърни, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато, обясни доц. Петрунова. Преброяването им отнело шест часа. Находката е най-значимата, откривана някога на Калиакра. Археолозите я нарекли “Съкровището на Али Баба”, тъй като постоянно излизали ценни монети или накити.
Намерено е в набързо направена къща от някой, който не е уважавал факта, че е върху християнско гробище. Фактите водят на мисълта, че това е военна плячка, натрупана в кратък период от време, коментира доц. Петрунова.
Тя обясни, че обеците са от масивно злато, а досега са намирани само сребърни с позлата. Те са от най-висока проба ювелирни произведения от 14 век, каквито досега са намирани само в Търново и по-големите центрове на Второто българско царство.
Археолозите отнасят ценната находка към 14 век. През 1393 година татарите претърпяват страшно поражение от монголите, насочват се насам и започват да плячкосват в Северна Добруджа. Плячкосали са Варна, няма как да са пропуснали Калиакра. Явно някой от вождовете е живеел в тази къща. През 1399 г. татарите били прогонени, а къщата – опожарена. Предполага се, че татарският вожд е повдигнал плочата на пода, пъхнал е гърнето с идеята да се върне по-късно и да си го вземе.
Тепърва от находките ще се извлича информация, която ни дава много отговори за историята на българската държава, обясни доц. Петрунова.
Според археолозите, находката е много интересна и с голяма научна стойност. По думите му, едни от най-интересните монети са осемте италиански дуката, които са много рядко срещани по нашите земи. Съкровището е комбинирано, а в повечето случаи досега са откривани еднотипни находки – само монети, например, или само златни, или само сребърни. Това много ще помогне на специалистите да датират неустановени досега находки.
“Намирането на гърнето е като SMS от 14 век”, коментира доц. д-р Бони Петрунова.
Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е съхранявано богато съкровище.
Гърнето, което екипът откри, включва общо 957 предмета. Сред тях 28 златни монети, над 873 сребърни, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато, обясни доц. Петрунова. Преброяването им отнело шест часа. Находката е най-значимата, откривана някога на Калиакра. Археолозите я нарекли “Съкровището на Али Баба”, тъй като постоянно излизали ценни монети или накити.
Намерено е в набързо направена къща от някой, който не е уважавал факта, че е върху християнско гробище. Фактите водят на мисълта, че това е военна плячка, натрупана в кратък период от време, коментира доц. Петрунова.
Тя обясни, че обеците са от масивно злато, а досега са намирани само сребърни с позлата. Те са от най-висока проба ювелирни произведения от 14 век, каквито досега са намирани само в Търново и по-големите центрове на Второто българско царство.
Археолозите отнасят ценната находка към 14 век. През 1393 година татарите претърпяват страшно поражение от монголите, насочват се насам и започват да плячкосват в Северна Добруджа. Плячкосали са Варна, няма как да са пропуснали Калиакра. Явно някой от вождовете е живеел в тази къща. През 1399 г. татарите били прогонени, а къщата – опожарена. Предполага се, че татарският вожд е повдигнал плочата на пода, пъхнал е гърнето с идеята да се върне по-късно и да си го вземе.
Тепърва от находките ще се извлича информация, която ни дава много отговори за историята на българската държава, обясни доц. Петрунова.
Според археолозите, находката е много интересна и с голяма научна стойност. По думите му, едни от най-интересните монети са осемте италиански дуката, които са много рядко срещани по нашите земи. Съкровището е комбинирано, а в повечето случаи досега са откривани еднотипни находки – само монети, например, или само златни, или само сребърни. Това много ще помогне на специалистите да датират неустановени досега находки.
“Намирането на гърнето е като SMS от 14 век”, коментира доц. д-р Бони Петрунова.
