Добрич се срещна с тайните на социализма: Престъпления, мълчание и забравени убийства
Митовете падат: Историкът Стефан Иванов представи в Добрич престъпната реалност на социалистическа България
В Регионалната библиотека „Дора Габе“ в Добрич се състоя премиерата на книгата „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България 1944-1989“ на историка Стефан Иванов. Събитието привлече интереса на местната общественост, която имаше възможност да се запознае с една от малкото задълбочени разработки, посветени на престъпността по време на социалистическия режим в България. Иванов не само предостави статистически данни, които досега не са били публикувани, но и успя да разбие един от дълго задържаните митове – че в периода 1944-1989 г. престъпността е била минимална или почти несъществуваща.
Развенчаване на митове за престъпността по време на социализма
Основният фокус на книгата и представянето бе насочен към развенчаването на широко разпространеното убеждение, че престъпността през социалистическия период е била почти незначителна. Авторът подчерта, че въпреки често срещаните твърдения, че „тогава беше по-добре и нямаше престъпност“, реалността е съвсем различна. Иванов изтъкна, че липсата на публичност относно престъпленията и стриктният контрол на информацията от държавните органи е създал това заблуждение.
По време на представянето си Иванов акцентира върху сериозните усилия, които са били необходими за достъп до архивите на МВР, от които той е събирал данни за престъпленията през периода 1944-1989 г. „Изключително тежка работа е да събираш данни от архива на МВР. Влязох в архива шест пъти, всеки път ме проучваха по един месец. Някои данни се публикуват за първи път тук, и това са официални данни, не вдъхновение или съчинение“, сподели Иванов пред аудиторията.
Престъпленията в социалистическа България: анализ на данните
Със своя труд Иванов разглежда четирите основни категории престъпления, които съставляват около 95% от криминалните деяния в периода – умишлени убийства, изнасилвания, кражби (на лично и обществено имущество) и грабежи. Тези престъпления, макар и официално непубликувани тогава, са били част от социалната реалност и тяхното игнориране от страна на държавната пропаганда е създало впечатлението за липса на престъпност. Книгата на Иванов предлага конкретни статистически данни, които позволяват годишно и регионално проследяване на криминалната активност.
Интересно е, че през изследвания период престъпността не е следвала географското разпределение на страната, а е била повлияна от етническите и социални характеристики на населението. Иванов отбеляза, че в райони с преобладаващо турско население са били регистрирани множество убийства, но почти никакви кражби, докато в други етнически групи – престъпността е била основно от дребен характер.
Престъпления и социални характеристики на извършителите
Една от най-интригуващите части от представянето бе свързана с профилите на извършителите на престъпления. Противно на очакванията, изследванията на Иванов показват, че около 93% от тежките престъпления са извършени от хора от стабилни семейства с доходи около и над средните за страната. „Оказва се, че много от рецидивистите са от семейства с двама родители и добро материално положение – дори много от тях са имали собствени стаи, което през 60-те и 70-те години е било рядко явление“, посочи авторът. Тези резултати предизвикаха интерес сред публиката и събудиха дискусия относно влиянието на социалната среда върху престъпността.
Конкретни случаи и значими престъпления
Иванов включи в изложението си и разкази за знакови престъпления, които са шокирали обществото по време на социализма. Един от примерите бе случай с масов убиец от Студентски град в София, както и споменът на жител на Добрич за Иван Иванов – сериен убиец, вилнял през 50-те години. Александър Алексиев, един от присъстващите, сподели пред Про Нюз Добрич личен спомен от своето детство: „Когато бях на около 10 години, всички се страхуваха от Иван Иванов. Помня как го видях с две вериги, докато минаваше с полицията по улицата пред ареста, който тогава беше в днешната Художествена галерия.“
Журналистът Ангел Радилов коментира друг нашумял случай – този на полицая Живко, извършил серия от убийства и скрил някои от жертвите си в кладенци. „Този случай е можело да бъде заглушен, но е имало много свидетели във влака, в който Живко е заловен“, разказа Радилов.
