Отбелязваме Деня на влажните зони и 52 години от Рамсарската конвенция

Дуранкулашкото и Шабленското езеро са Рамсарските места в област Добрич

На 2 февруари отбелязваме Световния ден на влажните зони. Днес се навършват 52 години от подписването на Рамсарската конвенция, която има за цел опазване на влажните зони по света. Конвенцията е подписана на днешната дата през 1971 година в иранския град Рамсар. Тя е първият международен  договор  за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси, насочен към специфичните екосистеми.

Първоначално Рамсарската конвенция е създадена с цел опазване на тези зони предимно като местообитание на водолюбиви птици. По-късно Конвенцията разширява своя обхват и обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.

По смисъла на конвенцията влажни зони са територии, естествени или изкуствени, с вода, течаща или статична, която може да е сладка или солена, включително морска акватория с дълбочина при отлив до 6 метра. Водолюбиви птици са тези, които са екологически зависими от влажните зони.

Влажните зони в градовете или в близост до населените места допринасят за осигуряване на по-жизнена среда за живеене благодарение на множеството важни функции, които осъществяват. Те допринасят за намаляване на наводненията, служат като източник на питейна вода, филтрират замърсителите и подобряват качеството на водите, осигуряват зелени градски площи и са източник на поминък за местното население. Значението на ползите, които допринасят влажните зони става все по-важно и съдбоносно с продължаващото нарастване на броя на населението, живеещи в градовете, които към  настоящия момент са повече от 4 милиарда души.

До 2050 година 66% от населението на планетата ще живее в градовете, тъй като хората се местят в градовете в търсене на по-добри работни места. За съжаление, по-голяма част от населението не е наясно със значението и ползите на влажните зони в близост до населените места. В бързо развиващите се градове, влажните зони често се смятат за пустеещи земи, места за изхвърляне на отпадъци, места, които трябва да се пресушат и да се промени предназначението им. Според изчисленията на учените, най-малко 64% от влажните зони на планетата са изчезнали от 1900 г. насам, докато паралелно с това се наблюдава бум в нарастването на градовете.

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция - през януари 1976 г.  Политиката за опазване и устойчиво ползване на влажните зони се изпълнява от Министерството на околната среда и водите.

Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при експлоатирането на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, кал, дивеч, сол и т.н., в разумни граници, осигуряващо дългосрочното им ползване в бъдеще.

Рамсарските места в България са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”.  Общата им площ е 49 912 хектара, което е 0.45% от територията на страната.