Добрич е сред областите с най-малко болнични легла на 1000 души население
60% от всички болнични легла в страната са съсредоточени в 7 области, докато в останалите се отчита сериозен недостиг. Това показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги в България, която беше приета неотдавна от служебното правителство.
Конкретните данни по области показват известни дисбаланси. Най-много болнични легла към края на 2021 г. на 1000 души население има в областите Плевен, Смолян, Пловдив и Русе. На другия полюс - с най-малко легла на 1000 души население, са областите Перник, Ямбол, Видин и Добрич.
Близо 60% от общия брой болнични легла е концентриран основно в 7 области – София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Стара Загора и Пазарджик.
Към 31.12.2021 г. лечебните заведения за болнична помощ разполагат всичко с 52 246 болнични легла, при 51 991 за 2020 г.. От тях 25 608 са в многопрофилните болници (25 996 легла за 2020 г.), в частните болници 14 392 (13 799 легла за 2019 г.), 6 520 в специализирани болниците (6 502 легла – 2020 г.) и 2 122 в психиатричните болници (2 114 легла за 2020 г.). Броят на леглата в други лечебни заведения (КОЦ, ЦПЗ, ЦКВЗ) е 2 245, при 2 225 за 2020 г. По области се наблюдават значителни различия на показателите за осигуреност на населението с болнични легла. С най-висока осигуреност с болнични легла към 31.12.2021 г. на 1 000 души са област Плевен – 11,2, Смолян – 10,6, Пловдив – 10,1, област Русе – 9,4. Най-ниска е осигуреността с болнични легла на населението в област Перник – 3,8, област Ямбол – 3,9 на 1 000 души, област Видин – 4,2, област Добрич – 4,5.
Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е концентриран в 7 области – София (столица) (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5.0%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).
През 2021 г. през болниците у нас са преминали 1 850 783 пациенти, което е с 38 102 повече в сравнение с година по-рано. Експертите поясняват, че това се дължи предимно на COVID пандемията.
В Източна България, като основни полюси на растеж и като балансьори на столицата ще се развиват двата големи града от 2-ро ниво - Варна и Бургас. Тези градове са източни "портали" за Европейския съюз и ще се развиват като важни транспортни и търговски центрове в европейската мрежа от градове. Като центрове от 3-то ниво се проявяват областните градове Шумен, Добрич, Търговище, Сливен и Ямбол, които покриват сравнително равномерно територията на крайбрежието. На самото крайбрежие, добро развитие показват градовете от 4-то ниво Балчик, Каварна, Несебър, Поморие, Царево, както и Карнобат и Айтос. В северната периферия е необходимо стимулирането на Генерал Тошево, а в южната - на Елхово и Малко Търново, за да изпълняват важната роля на центрове от 4-то ниво в периферните селски и гранични райони. Във вътрешността на източната част, добро развитие показва и заслужава стимулираща подкрепа и Твърдица, като град от 4-то йерархично ниво с надобщинско значение.
Разчетите сочат, че минималният необходим брой медицински специалисти в област Добрич ще намалява до 2030 година. Така денталните лекари при 111 през 2022 г. се очаква през 2030 година да са 103, лекарите от в Първичната извънболнична медицинска помощ от 167 през 2022 г. да са минимум 155, а броят на минималният брой на специалистите по здравни грижи да се намали от 128 на 119.
