23 януари – Ден на ръкописа
Ако си водите дневник или ръкописен списък със задачи, вероятно оценявате усещането и удоволствието от по-бавното темпо на писане на ръка. Въпреки че може да изглежда странно в свят, пълен с цифрови устройства и приложения за преобразуване на глас в текст, писането на ръка е важно умение, което може да помогне да забавите темпото на мислите си и да подобрите паметта си.
Международният ден на ръкописното писмо се отбелязва на 23 януари - това е рожденият ден на Джон Ханкок, първият човек, подписал Декларацията за независимост. Инициативата се нарича още Ден на ръкописа и Ден на почерка.
Предполага се, че писмеността се появява на няколко места в древния свят независимо едно от друго. Първите писмени системи се появяват през началото на бронзовата епоха през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Шумерското клинописно писмо и египетските йероглифи се смятат за първите писмени системи, които се появяват през периода 3400 – 3200 г. пр.н.е. като първият разбираем текст датира от 2600 г. пр.н.е.
Общоприето е че шумерската писменост се разработена индивидуално, но все още има дебати по въпроса дали египетските йероглифи са създадени самостоятелно, или са заимствани от Шумер. Подобен дебат има и за китайското писмо, което е създадено през 1200 г. пр.н.е. Доколумбовите мезоамерикански писмени системи (включително на олмеките и маите) също се смятат, че са създадени самостоятелно. Инките използват система от разноцветни шнурове с разположени върху тях възли. Писмеността се нарича кипу.
Първото консонантно писмо се появява преди 2000 г. пр.н.е. за нуждите на език, създаден от семитските племена в Синайския полуостров. Много от днешните азбуки са наследници на това писмо, много чрез финикийската писменост, или са вдъхновени от нея.
Първата истинска азбука е гръцката, която въвежда гласните през 800 г. пр.н.е. Латинската азбука, която и е директен наследник, е най-популярната азбука днес.
Почерк е строго индивидуален начин на ръчно изписване на букви, цифри и други символи, приложен чрез средство за писане. Именно защото всеки един човек пише по уникален начин, почеркът би могъл да послужи за идентифицирането на автора на даден документ. Почеркът на всеки един човек е различен, като изключение не правят дори и близнаците.
