Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

ДЗИ Ген. Тошево: Нашите сортове пшеница не са глезени, не искат луксозни условия

„Много от постиженията на българската наука при селекцията на пшеницата са по-добре приети в чужбина, отколкото у нас“. С тези думи доц. д-р Галина Михова - селекционер в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, започна своята презентация „Обратно към българската селекция за по-качествено и устойчиво производство на пшеница в рискова среда“. Доц. Михова е част от работен екип, който разглежда селскостопански екосистеми, адаптирани към климатичните промени. Ученият представи резултатите от 4-годишни изпитвания при пшеницата в периода 2018-2022 г., съобщиха от Селскостопанската академия.

Доц. Михова сподели, че “няма идеален сорт пшеница, има идеална сортова структура”.

Българската селекция показва ниска продуктивна братимост, но е с висока озърненост на класа, брой зърна от клас и маса на 1000 зърна. При френската селекция основен структуроопределящ компонент е продуктивната братимост, където има голямо вариране, в същото време обаче се характеризира с нисък брой зърна в клас и ниска маса. Подобни са тенденциите при хърватските и немските пшеници. Рисковите фактори по време, на които пшеницата е отглеждана са трайно засушаване през летните месеци, влошена предсеитбена подготовка на почвата, високи среднодневни температури през зимните месеци, значителни температурни амплитуди при възстановяване на вегетацията, както и късни пролетни мразове. Също така влошена фитосанитарна обстановка, плевелни асоциации, разпространение на неприятели, болести с висок праг на икономическа вредност, жълта ръжда, биотичен стрес.

„Сортовата структура е първото място, където трябва да се стъпи. Трябва да се залага на сортове, които са взаимодопълващи се. И задължително да се използват сертифицирани семена, защото те няма как да бъдат заместени от други, за да се гарантира генетичния потенциал“, изтъкна селекционерът.

Резултатите при пшеницата в Ген. Тошево показват висока средна продуктивност при сортовете Драгана, Калина, Киара, Корона, Косара. При сортовете Лазарка, Мерилин, Пчелина се постига продуктивност над 8 тона от 1 ха. Това са пшеници от група А, качествени пшеници. Резултатите от проведените експерименти в Южна България също са добри, в Садово се наблюдава и много добро диференциране на сортовете, т.е. селекцията се различава от тази в Северна България. С най-голямо влияние при диференцирането на сортовете са факторите: генотип и генотип х локация. „Не може да се съди за потенциала на един сорт, изпитан само на едно място. Задължително е изпитването при различни условия, за да се знаят специфичните му реакции при различни климатични условия. Сортовете с висока стабилност са Ники, Пчелина, Ласка, Тина, Мустанг, Яра. Два от сортовете, включени в системата на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) са един български Енола и един френски Авеню, където Енола се представя по-добре по коефициент“, коментира доц. Михова.

 „Нашите сортове са ефективни, те не са глезени, те не искат луксозни условия, но фермерът задължително трябва да проведе агротехническите мероприятия, точно когато му е времето, дори и с не много средства. Реализирането на продуктивния потенциал напълно компенсира и създава добавена стойност към онова, което е вложено“, каза в заключение доц. Михова.

Вижте още в AgroDobrich.

c