История на жп транспорта - кога и защо е изградена първата железница до Добрич?
Кога и защо е изградена първата железница в Добрич? Тези въпроси възникнаха съвсем естествено като продължение на темите за историята на сградите на старата жп гара и на функциониращата в момента сграда за обслужване на пътниците на Български държавни железници в Добрич.
Екипът ни потърси информация за появата и развитието на железопътния транспорт в област Добрич.
На територията на област Добрич има само една линия за движение на влакови композиции. Това е маршрутът Повеляново – РП Разделна – Девня – Кардам (ЖП линия №28). Общата дължина на трасето е 105,95 километра. Линията е електрифицирана в участъка от Повеляново до Девня, а след това е деелектрифицирана, което ограничава движението на някои видове влакове.
Изграждането на линията е започнало през 1897 г. след като е приет „Закона за разширение на мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1897 г. и се възлага на българското правителство да осигури построяването на един клон от съществуващата железопътна линия Русе – Варна за Добрич.
Една сграда – пет лица | Железопътната гара в Добрич
Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. Първоначално е решено да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) – Девня с дължина от около 8 километра, поради нуждата от транспорт на брашно от множеството мелници в района. Участъкът се открива в експлоатация на 27 септември 1898 г.
След пускането на участъка до Девня е предприето още по-скоростно продължаване на линията до сърцето на Добруджа – град Добрич. Това се случва след молба на местното население до министъра на земеделието. Аргументите са важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище Балчик, разположено на повече от 100 km от производителните райони.
През 1905 г. 13-ото Народно събрание одобрява извънреден кредит от 22 692 955 лева за Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Строителството на продължението на линията започва на 12 септември 1906 г. след проведен търг и възлагането на проекта, струващ 4 975 000 лв. на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Г. Попов и Сие. Тази линия е замислена и проектирана, за да се изнася голяма част от селскостопанската продукция от богатия Добруджански район през Варненското пристанище.
Крайното трасе на продължението на линията е Девня – Козлуджа – Курт дере – Семет – Ново Ботево – Добрич (56,5 км). Железницата била изградена с нови релси, тип „РПШ“ (Роман–Плевен–Шумен), с маса 31,2 kg/m и дължина 12 m.
Години след Междусъюзническата война румънската власт в Южна Добруджа достроява линията до Черна вода (Румъния). След Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа в пределите на Българската държава БДЖ включва участъка Оборище – Кардам-граница (59,6 км.) в транспортната мрежа на Българските държавни железници.
Още интересни данни: По трасето от Разделна до Кардам има общо 11 моста, от които 7 са изградени от стоманобетон, 3 от стомана и каменна зидария и 1 изцяло от стомана. Най-дълъг е мостът между Вълчи дол и Добрич с дължина 63,10 метра на 63-ия километър от трасето, преминаващ над околовръстния път на град Добрич.
Една сграда – много лица | Старата жп гара в Добрич
Максималната скорост по добруджанската част от трасето е 80 км/ч. в участъка между спирка Дончево и гара Добрич-север, а най-ниската позволена максимална скорост е в участъка от гара Добрич-север чак до границата с Румъния, където максималната позволена скорост е 40 км/ч.
По линията има 8 железопътни гари – Повеляново, Разделна, Девня, Суворово, Вълчи дол, Добрич, Добрич-север и Кардам. Спирките са 10 – Кипра, Чернево, Ген. Киселово, Оборище, Ботево, Дончево, Победа, Ген. Колево, Равнец и град Ген. Тошево. Линията на територията на област Добрич започва в района на село Ген. Киселово и приключва до границата с Румъния.
Железопътна линия № 28 е с междурелсие от 1435 mm и е разположена в областите Варна и Добрич, като продължава и в Румъния по линия 803 до Черна Вода. Собствеността е на ДП НКЖИ с типа на линията е обикновен еднолинеен железопътен път. Работната скорост на линията е между 25 и 90 км/ч., а максималният наклон е 20 ‰, минималният радиус е 200 м.
Като източници на информацията са използвани изданието на Начо Симеонов и Държавно издателство “Техника” “Железопътният транспорт в България – 1866-1983 г.” и изданието на Димитър Деянов и ВТУ “Тодор Каблешков” “Железопътната мрежа в България – 1866-1975 г.”
Автор: Преслав НЕЙЧЕВ
