Бизнес Водещи новини - дясно

Лозар от Каварна: Ние сме най-ощетеният сектор в земеделието в България

Най-ощетеният селскостопански сектор в България в момента е лозарството, заяви за Про Нюз Добрич Десислав Костов, собственик на фирма „Агродес АА“ ООД, която има 350 декара винени лозя в община Каварна.

Фирмата е член на Националното сдружение на българските лозари, което организира голям протест на 7 ноември пред Министерството на земеделието. Стопаните ще изразят недоволството си от неадекватната и непрозрачна политика на Министерството и липсата на подкрепа за сектора.

Костово заяви, че на 100% подкрепя своите колеги и застава зад исканията сдружението. Според него един от големите проблеми е по мярката „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ от Лозарската програма. Той и колегите му не са съгласни с орязването на субсидиите по тази мярка.

„Сега имаме инфлация, която надхвърля 15%, а при закупуването на машини и направата на инвестиции всичко се вдигна с 40-50%. А по програмата има приети преди 3-4 години референтни цени и масово ни режат със субсидията. В момента кандидатствам за изграждане на лозов масив с капково напояване, инвестицията ми е 98 000 лв. без ДДС. Трябваше да получа субсидия в размер на 90% от инвестицията, което е над 89 хил. лв. Аз получих 58 000 лв. Питаме ДФ „Земеделие“ защо е така, те отговорят, че имат референтни цени, но не дават информация за тези цени. И режат масово всички лозари“, коментира Костов.

Според него субсидиите за лозарство смешни. Те са 13.50 евро на декар, което е 26 лева. Плюс добавките се получават чисто около 36 лева/дка.

„За какво субсидиране говорим в нашия сектор, като например страни от ЕС получават по 200-300 евро на декар. Тук има внос на грозде от Румъния, на цена 50 ст./кг. Ние сме неконкурентноспособни, защото румънците вземат високи субсидии и реално това им помага да продават евтино. А ние сме на 50 км от румънската граница. Масово пазарът в Добричко е залят с румънско грозде. Ние се мъчим да продаваме на високи цени, а този румънски внос ни убива отвсякъде“, посочи лозарят.

По думите му себестойността на един килограм грозде е 60-70 ст. а основната субсидия по схемата за единно плащане на площ е твърде малка – българските лозари получават почти 10 пъти по-малко от колегите си в други държави от ЕС.

„Нямаме никаква помощ и относно закупуване на техника. Ние не можем да кандидатстваме по нито една програма. Как може да се отглеждат лозя без трактори, пръскачки, дискови брани машини за мулчиране?“, пита земеделецът. Лозарите не попадат сред чувствителните сектори, като зеленчукопроизводителите например и не могат на практика да се възползват от подмерки 4.1 и 4.2 на ПРСР. 

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.