Да помним! За паметта на изселените от родните места българи от Северна Добруджа

Това са хора от село Дъбовик, които оглеждат отдавана забравено гробище в румънското село Горна Чамурла, с надежда да намерят близките си. Те са потомци на българи, които след Крайовската спогодба от 1940 година, са изселени от родните им места. Роднините им, натоварени на влакове, шлепове, каруци или пеша, са изтръгнати от домовете им и преселени в България.

Трябва да си живял с такива хора, трябва да си слушал разказите им, трябва да си усетил мъката им, трябва да си чувал песните им, на които винаги плачат, трябва да си живял със спомените им за всяка къща и камъче, които толкова много им липсват, за да разбереш колко е важно тези хора да са тук днес. Колко е важно, макар имената да не си личат, защото надписите са отдавана изтрити, да се поклонят на всеки камък. Колко е важно да сложат цветенцето, което носят от България, на който и да е гроб, защото всички са техни. Колко е важно да прелеят сухата земя с българска вода и да разгърнат тревата с надежда да намерят близките си, които не познават, но за които са им разказвали. Колко е важно да запалят свещ в местната църква в памет на всички свои роднини, останали в спомените и сърцата на майките и бащите им, за да им покажат, че никой и нищо не е забравено, че все още има спомен за тях и че докато ги има тези хора ще се пази и тяхната памет.

Помним ги!

За това всички се надяват инициативата на кмета на село Дъбовик Стоянка Първева да се реализира и тя да успее да постави паметна плоча в името на всички българи, останали погребани в Румъния. Процедурата е дълга, бюрократична и много скъпа, но всички вярват, че с общи усилия и помощ от съмишленици, проектът ще бъде реализиран и догодина гробището в село Горна Чамурла, в която са погребани българите ще изглежда различно.

Диана СТЕФАНОВА