Добрич празнува Деня на народните будители 1 ноември
Добрич ще отбележи тържествено 1 ноември – Ден на народните будители. Празничен тържествен водосвет ще бъде отслужен от 10.00 ч. в Храм „Света Троица“. Ще бъдат поднесени цветя на Паметна плоча на Първото взаимно училище в Добрич, както и на паметници и паметни плочи на народните будители – книжовници, учители, културни дейци и просветители. Тържествената церемония за връчване на Годишни награди „Добрич“ в областта на културата и науката ще започне в 11.00 часа в Огледална зала „Нели Божкова“.
В 16.30 ч., в Зала „Възраждане“ на Художествена галерия – Добрич ще се открие изложбата „Страници от Българското възраждане в Добруджа. Личности и дела.“ Вечер, посветена на 70-годишнината на поетесата Елка Няголова и представяне на книгата ѝ „Парапет за душата“ ще се състои от 17.30 часа в Огледална зала „Нели Божкова“.
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители – не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. Първото масово честване на народните будители се случва по време на Пловдивския фестивал през 1909 г.
Всепризнат патрон на българското будителство е Свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец), става първи ноември по новия календар).
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
След 47-годишно прекъсване – през годините на комунистическия режим, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
