Отбелязваме Деня на Черно море

На 31 октомври отбелязваме Международния ден на Черно море. Денят се свързва с подписването през 1996 година на Стратегическия план за действие за възстановяване и защита от правителствата на шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Планът съдържа мерки, насочени към ограничаване на замърсяването, по-ефективно управление на биоразнообразието и реализацията на екологични проекти в Черноморския регион.

Проектът за възстановяване на черноморската екосистема е един от най-интересните международни екологични проекти. Той е финансиран от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) и се осъществява от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) като част от Програмата Дунав — Черно море, отчитаща спецификата на широкия черноморски басейн.

Черно море е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.

Площта на Черно море е 436 402 km², максималната дълбочина е 2245 m, а средната – 1253 m. Най-голямата дължина е между градовете Бургас и Кобулети – 1167 km, а най-голямата ширина – между Березанския лиман и нос Гиресун – 624 km. В най-тясната част между нос Сарич (полуостров Крим) и нос Керемне (полуостров Синоп) ширината е 263 km.

Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост около 36‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикаво-син цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) – най-често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете е 1 – 2 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24 – 28 °С.

В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната, свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай.