Маестра Константина Петкова - щедрост на духа, обгърната с достойнство
В дните около 1 ноември – Ден на народните будители, си спомняме с благодарност, както за будителите от миналото, така и за съвременните будители
Няма добруджанец, който да не е чувал за село Пчеларово. Не само хора от този край, но и от цялата страна, а и от чужбина, знаят за това село. И причината е една жена, която продължава да провежда вълшебни срещи в село Пчеларово между хора на изкуството и ценителите на майсторството на изпълненията им. Но най-странното е, че тази жена е прехвърлила 80-те (години), че е била по широкия свята и е можела да остане там – в уредената чужбина, но „любов необяснима“ я връща в родната Добруджа. И там прави нещо, което никой до сега не е правил – тя превръща бащиния си двор в магнетичен подиум за изяви на известни имена от културните среди. От къде идва тази притегателна сила на това място. Едва ли ще мога да изброя всички фактори, които се смесват в една невероятна амалгама, обвита с духовен блясък, но зная кой фактор е най-ценния, за да се случват тези срещи. Това е Константина Петкова – Маестрата. Започнала своята кариера от Русенската опера тя е завършила оперно пеене в Държавна музикална консерватория „Санта Чечилия“ в Рим при Тито Гоби. Специализирала при прочутия диригент Херберт фон Караян във Залзбург, Австрия. Солистка на „Виртуозите на Рим”, концертирала в Париж, преподавала в университета в Блумингтън, САЩ, играла седем сезона в Ню Йорк, в артистичния квартал Сохо. Движила се в кръговете на Игор Маркевич, Франко Ферара, Федерико Фелини, Антониони, Борис Христов, Кристо, Мария Калас, Баския. Участвала във филм на Виторио де Систи и Милош Форман, където играе главна роля. Има роли в два музикални филма, като в единия си партнира с Робертино Лорети.
Дълъг е нейният професионален път, минал през Италия, Австрия, Франция, САЩ и Швейцария. След пенсионирането си се установява в Добруджа като създава артцентър в родното Пчеларово. И така почти тридесет години. Очаровани от атмосферата, която се създава в градината с цветя, шадраванчета, сенчести ъгли и „сцената“ – каменен плочник, заобиколен с живите декори от дървета, храсти и цветя, хората си тръгват обогатени, облагородени от съприкосновението с изкуството. Докоснати от високата класа на изпълненията, от деликатните и компетентни пояснения на домакинята, която е и медиатор между публиката, изпълнителя и твореца на произведенията, които се изпълняват. С живо слово Константина Петкова вмъква между изпълненията разкази от своя живот или пояснения, свързани с жанра и автора на творбата.
Вълнението за хората от публиката започва още с пристигането. Когато се види дългата редица от паркирали коли с български и чуждестранни табели по улиците около двора, когато отдалече ги посрещне паметната плоча с името на Цар Борис Трети и извисена над храстите огромна табела с дълъг списък от имена на личности, посетили този двор, това вълнение се засилва след това от непринудената близост на зрители и изпълнители. За да остане за дълго в спомените. В годините на ковид ограниченията в тази вече известна градината на село Пчеларово се случваха през лятото културни срещи, на които хората се стичаха без страх от близка дистанция. Когато започваха есенните прохлади, Белият дам приютяваше почитателите на изкуството. Задушевната атмосфера в него от среща на минало и настояще, се оказа най-артистичния декор за една трепетна сцена от живота на актьора Ивайло Захариев, който поиска ръката на приятелката си Станислава, след театралното представление. Вълнението от реалния „театър“ в живота на младата двойка се предава и на публиката. Присъстващите им се радват искрено. Със сигурност е имало и някой, който би искал да се окаже на тяхното място. Защото любовта е най-силното чувство, което ни дава сили да посрещаме трудните предизвикателства в живота, да творим, да градим в материалния и в духовния свят.
Точно мощният стимул на любовта е в основата на всички „необясними“ неща, които се случват в живота на Константина Петкова. Целият ѝ професионален живот на певица и режисьор протича в чужбина, но тя се завръща в България след пенсионирането си. Съпругът ѝ (известен американски поет с швейцарски произход) почива след катастрофа, но тя не се затваря в тъгата по прекъснатия щастлив съвместен живот. Няма свои деца, но отдава по неповторим начин цялата щедрост на сърцето си, като превръща селския имот в център за обучение на млади таланти.
След завръщането си от чужбина отдава много време и сили, за да помогне на хората от родното си село и Добруджа. Купеният микробус „Фолксваген“ от Швейцария, тя превръща в линейка – маха седялки и закрепя легло, защото кметството не разполага с линейка. Повече от година тя сама изпълнява и ролята на шофьор, превозвайки болни от селото до болниците в Ген. Тошево и Добрич на доброволни начала. Много са заслугите ѝ и към Читалището на селото. Дарява 23 свои картини на художници от различни страни и създава картинна галерия. Предлага различни идеи за подобряване дейността на читалището. К. Петкова организира в селото международен фестивал, който е заснет от БНТ. Във фестивала вземат участие и швейцарски изпълнители с алпийски рогове, хор от Варна, оркестъра на музикалното училище във Варна и голям смесен хор от Молдова. На този фестивал се организират конни и велосипедни състезания, изложба на книги, модна изложба-ревю, рок-концерт, атракция с кучета. Паметна остава и обиколката ѝ заедно с Елка Йовкова, дъщерята на Йордан Йовков, по добруджанските села, където е отсядал писателя. Събират автентични спомени. Решават да направят нещо, което до сега не е правено – да представят поезията на Йордан Йовков в мелницата в с. Росен, където писателя е бил учител. В тази мелница Йовков често е минавал, наблюдавал и слушал разговорите на селяните, които стават и първообрази на много от героите му. Тогавашните власти (1988 г.) обаче не разрешават да се проведе това културно събитие в мелницата. Минава време и през 2016 г. с. Пчеларово се обвива с още една слава. В артцентъра на К. Петкова за първи път в България, а според внука (Боян Попов) на Йовков, и в света, се провежда прочит и запознаване с поезията на Йордан Йовков, непозната дори и на много литератори. Около 30 стихотворения са представени от артиста Димитър Ялнъзов на фона на подходяща музика и прекрасния литературен анализ на д-р Кремена Митева, литературен изследовател и главен уредник на Дом-паментик „Йордан Йовков“ в град Добрич .
С майчина грижа смелата добруджанка се заема да превърне бащиния си двор в привлекателно място за работа с бъдещи певци. Построява и акустична „зала“ – бивш склад, който след ремонт се превръща в място за обучение, с пияно, добра акустика, подходящ интериор. Младите хора получават безплатно пребиваване – храна, спане, уроци по певческо изкуство и сценично поведение. Срещу своята щедрост на духа маестра Петкова не иска нищо. Тя е щастлива от успехите на своите възпитаници по сцените у нас и в чужбина. Нищо, че някои не са се „върнали“ да ѝ благодарят. Но дори и те са получили ценния урок, че изкуството иска жертви, иска висока самодисциплина, че не трябва да спира самоусъвършенстването, че артиста трябва да уважава публиката си, хората.
Трудно е да опознаем цялата сложност на такива личности като Константина Петкова. Много хора се възхищават от всичко, което е правила през живота си, от умението ѝ да се вписва в богатата палитра на културния живот в един дълъг период от време, когато светът след Втората световна война е залагал много на културата, като средство за едно по-добро бъдеще на човечеството.
Всеки читател на автобиографичната книга на Константина Петкова, „Това, което чух, видях и преживях“ (издателство „Фама1“, София, 2022 г.), остава смаян от присъствието на много имена на видни артисти и режисьори, с които е работила или са били нейни съвременници, и е познавала техните изпълнения и творби. В това море от имена, дати и събития, авторката ни повежда с таланта на умел разказвач. Книгата ѝ обединява в компактен вид това, което тя винаги е споделяла със своите слушатели, когато са я канели на срещи или във връзка с други поводи – на тържества, на летните срещи с известни изпълнители в с. Пчеларово или на зимните срещи в нейния апартамент в Добрич, също с културна насоченост. През последните три години, които бяха необичайни заради ковид ограниченията и започването на военната операция в Украйна, благодарение на твърдата последователност в проектите си, г-жа Петкова не само продължи тези летни културни срещи, но те се отличиха и с изключително голяма посещаемост, и с ярки имена на изпълнители от различни жанрове. Публиката в с. Пчеларово през годините имаше възможност да се срещне на живо с изпълнението на много наши артисти, известни на българските и чуждестранни сцени. Започва се с Вели Чаушев, за да продължи редицата от известни имена от миналото, та до наши дни: Захари Медникаров, Гинка Станчева, Жоржета Чакърова, Емилия Радева, Васил Петров, Теодоси Спасов, братя Владигерови, Стефан Вълдобрев, Елена Божкова и Полина Паунова от фолклорната формация „Мистерия на българските гласове“, Васко Кръпката, Камелия Тодорова, Антони Дончев, Мирослава Кацарова, Мария Касимова, Йоана Буковска и др. Рашко Младенов, директор на Сатиричния театър (1997 – 2006г.) е гостува на К. Петкова с целия си състав, когато две години подред са изнасяли представления в Добрич – около 50 човека са обядвали в градината на голяма трапеза, изпълнена с вкусни гозби по рецепти на домакинята.
Редица предавания по радиото и телевизията разкриват пред слушатели и зрители делото на „жената-космос“. В предаването „Срещи с Рашко Младенов“, авторът ни въвежда в богатия професионален свят на певицата – „Константина Петкова – от Пчеларово през Санта Чечилия, та до Off Broadway и др. Филмът „Празници на духа при Константина Петкова в Пчеларово“ въвежда зрителите в атмосферата на едно от културните мероприятия проведени в Белия дам – гостуването на Стефан Вълдобрев. Кадрите от градината, изложбата с картини и мненията за артцентъра на съмишленици на К. Петкова създават една по-пълна представа за това привлекателно място. Деян Герговски, чрез филма „Чудната история на маестра Константина Петкова“ ни повежда по сенчестите алеи и с усет подредените кътчета на двора. Зрителите успяват да надникнат и в Белия дам, и в учебната зала, дори в стаята, в която е отсядала Стоянка Мутафова. Навсякъде си хармонират предмети от миналото, стари плакати за представления на видни изпълнители по света и картини на различни художници.
Богат е списъкът от имена и дати за сезон 2022 г. Проектът „Срещи с изкуството в артистичния дом на маестра Константина Петкова“ тази година се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по така наречената „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации”. Въпреки че нарастващата тежест на годините и намалената подвижност си казват своята дума, тя не намали ангажиментите си и тази година. През всички години, откакто артцентъра съществува К. Петкова ни учи на нещо много важно – че сме взаимно свързани, че изкуството служи на хората и ги обогатява. Уважавайки другите и раздавайки щедро от своите компетенции, тя безмълвно изисква от незнаещите, че добрите взаимоотношения се нуждаят от еквивалентност и съхраняване на човешкото достойнство. Истински подарък от небето бяха за нея хората, които всеотдайно ѝ помагаха както в личния живот, така и при реализирането на културните мероприятия. Почистването и поддържане на градината и помещенията на постройките, поддържането на фейсбук страниците и сайта на фондация „Константина Петкова“, подготовката на обявите за културните прояви, поставянето на текста на автобиографичния ѝ разказ за живота ѝ в електронен вид и ред други дейности изискваха участието на съмишленици, на които Константина е безкрайно благодарна.
Константина Петкова е носител на различни награди, между които „Златен век“– на Министерството на културата и „Златна лира“ – на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Съхранила своята детска искреност и доброта, тя е вече много близо до своята 85-годишнина. Един житейски път изпълнен с много труд, усърдие за личностно развитие, но и с много приятели, почитатели и ценители на нейната всеотдайност към изкуството и щедрост на духа. Нека пожелаем на маестра Константина Петкова здраве, спокойни старини, удовлетворение от изпълнения дълг към родния край и... да продължава да пише.
Мария ДОБРЕВА, фондация „Вигория“
