28 октомври – Международен ден на анимацията
В Международния ден на анимацията 28 октомври си спомняме, че сме били деца и анимационните филми са били най-страхотното нещо в живота ни.
През 2002 година Международната асоциация на анимационните филми (Association Internationale du Film d’Animation) обявява за неофициален празник деня, в който се е състояла първата проява на анимацията.
Френският изобретател Шарл-Емил Рейно е един от първите, които създават т.нар. „светещи пантомими“ през 1877 г., още преди появата на кинематографа. Той патентова своя „Оптичен театър“ през 1888 г., в който използва перфорирана лента с желатинови пластинки за прожекция на хумористични и наивни рисувани сценки, синхронизирани с музика и звукови ефекти, композирани от него самия. На 28 октомври 1892 г. в музея Гревен в Париж Рейно и неговият Théâtre Optique представят първата си постановка „Pantomimes Lumineuses“. Това е била колекция от три анимационни филма, „Pauvre Pierrot“, „Un bon bock“ и „Le Clown Et Ses Chiens“.
Жорж Мелиес е френски кинотворец, който става известен с развитието на много технически и разказвателни елементи на филмовото изкуство в ранния етап на киното. Открива многократната експозиция, stop-motion, ускорената и забавената киноснимка и покадровото оцветяване на филма. Заради уменията си да трансформира реалността във филмите си понякога го наричат киномагьосник.
Друг французин – Емил Кол прави първите реални стъпки на анимационните филми във Франция.
През 1908 той създава филма „Fantasmagorie“. Героят е човече от пръчици, което се среща с различни обекти, които се превръщат в други – например бутилка вино става цвете. На две места на сцената излизат и ръцете на аниматора. Изработването на филма е чрез рисуване на всеки кадър върху хартия и след това заснемане на кадъра на негативен филм, което прави изгледа тъмен. Това е първият филм, направен с техниката на традиционната анимация.
Пионерът на американския анимационен филм е Джеймс Стюарт Блактън. Той първи използва техниката stop-motion и рисуване на ръка. Ученик на Томас Едисън, той създава тези концепции в началото на 20 век, като първата му работа е от 1900. Блактън се счита за първия аниматор, а филмът му Humorous Phases of Funny Faces се сочи за първия анимационен филм. Голям принос за развитието на американската анимация има Уинзър Маккей. Той е успешен автор на комикси за вестниците и пренася вниманието си към детайла и към филмите. Налага се цели екипи да рисуват многото подробности в кадрите на филмите му. Сред тях са Малкият Немо, Динозавърчето Гърти и Потъването на Лузитания.
Сред европейските автори на анимация в първите години на 20 век са Ханс Рихтер, Валтер Рутман, Викинг Егелинг, Оскар Фишингер, Бела Бартош. Лоте Райнигер се счита за откривателка на силуетния филм, а Владислав Старевич е пионер на кукления филм. Към 1910 г. производството на късометражни анимационни филми вече е отделна индустрия и те започват да се показват в киносалоните.
Американският рисуван филм през 30-те и 40-те години на 20 век се свързва с феномена Мики Маус на Уолт Дисни пожънал небивал търговски успех и доказал силата на мърчандайзинга в американската филмова индустрия. Подобни герои, отговарящи на масовия вкус, са Осуалд щастливият заек, Попай Моряка, Коко клоунът, Супермен и др. Други известни анимационни студии през този период са Флайшър и UPA (United Productions of America – Юнайтед Продакшънс оф Америка).
