Младият д-р Дани Атанасов избра болницата в Добрич, за да дарява щастие

"Един уморен медицински специалист ще предложи по-лоша услуга на пациентите. Може да се каже, че колегите протестират, за да предложат по-добра здравна грижа," коментира стачката на медиците младият лекар

На церемония в Добрич тази вечер ще бъдат връчени наградите на Районната колегия на Българския лекарски съюз по повод Деня на българския лекар. Пред Про Нюз Добрич говори д-р Дани Атанасов, който е отличен с наградата "Ти си нашето бъдеще”.

28-годишният лекар-специализант в отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ-Добрич от 2019 г. завършва средното си образование в Езикова гимназия "Гео Милев" в Добрич, а медицинското си образование придобива в Медицински университет - Варна. Семеен с едно дете.

Д-р Атанасов, какви са предизвикателствата пред младите лекари днес?

Малко по-особено е да си млад лекар, защото младите лекари се намират в една гранична позиция, възможно най-отдалечена от това, което може да бъде един истински лечител. Младият лекар е много приближен до пациента, защото той още не е навлязъл в медицината, няма го този опит и мислене на лекаря. Това е и плюс, и минус. Това, което аз правя е, да се стремя да запазя пациентското мислене в себе си, за да мога да разбирам хората, да виждам през тяхната призма и да им помагам. Виждам, че това е основното предимство на младите лекари, недостатък е липсата на опит и познания.

Има ли доверие към младите медицински специалисти?

Хората нямат доверие, когато видят един млад лекар пред себе си. Той в повечето случаи в очите на хората е неопитен лекар, човек който все още се учи. И това е самата истина. Въпреки, че ние сме дали години от живота си, за да се учим, все още не сме опитни лекари, но и човек се учи, докато е жив. Има известна недоверчивост към младите лекари и това е абсолютно нормално и резонно. Старая се да опровергавам това и да изградя връзката лекар-пациент стъпка по стъпка.

Кои са най-щастливите мигове, които лекарската професията предоставя?

Самите мигове свързани с раждането, появата на новороденото дете са несравними и това са щастливи мигове, както за пациента, така и за лекаря. Но има и едни други мигове, които остават незабелязани. Това са т.нар. професионални героизми на лекарите - моменти в които ти знаеш, че си направил нещо, което може би е спасило човешки живот, но никой не го е забелязал. Трябва да се научиш, като лекар да намираш радостта в тези моменти и да си ги припомняш.

Какви са трудностите пред професията?

Професията "лекар" е отборна игра – това отново е и плюс, и минус. Когато си млад лекар, си зависим от колегите, нямаш никаква самостоятелност и свобода, и трябва да защитаваш мнението си и да се бориш за постигането на своите успехи. Това, което ти дава свобода, е и това, което те ограничава.

Престижна ли е днес професията на лекаря?

Престижна е, но това е въпрос на лична себеоценка. Това, че някой се занимава с медицина, не означава, че той автоматично трябва да получи златен медал. Всеки сам избира своята професия според шансовете, които са му дадени, но въпросът е това, което правим да ни прави щастливи.

Ако днес избирате дали да сте лекар или да се занимавате с друга професия, какъв избор бихте направил?

Имах късмета да попадна в много хубав колектив, нещо, което не осъзнавах. Не е важно какво ще работиш, а е важно да попаднеш на правилните хора, защото поне в нашето поле на работа тези хора те правят човека и професионалиста, който си. Врати могат да ти бъдат затваряни, могат да ти бъдат отваряни. Най-важно е да изпитваш удоволствие от работата си и да бъдеш с подходящи хора, които ти дават шанс да се развиваш.

Радвам се, че попаднах в МБАЛ - Добрич, защото това е болница, която дава шанс на младите хора да се развиват. Всеки може да скочи високо, но когато таванът на стаята е нисък, не можеш да достигнеш върховете.

През последните дни медици стачкуват за по-достойно заплащане на техния труд. Каква е вашата позиция?

Наблюдавайки протеста на мен ми е тъжно заради това, че той се изкривява под призмата "Те стачкуват за пари", което просто не е вярно. Това са хора, които стачкуват за нормални условия на труд. Жени и мъже, които продължават да работят години наред с цената на здравето и перспективата си. Влязъл си в този коловоз и не можеш да излезеш. Подкрепям протеста им, но опонирам на това протестът да се превръща в една личностна свада. Проблемът е доста глобален и насочен още по-нагоре. Той не може да се реши от един човек. През годините се смениха десетки министри и директори на болници, но явно проблемът не е в личностите. Някои колеги твърдят, че протестът не трябва да се политизира, но проблемът е основно политически и се налага.

Един уморен кадър ще предложи по-лоша услуга на пациентите. Може да се каже, че колегите протестират, за да предложат по-добра здравна грижа.

Появата на филиал на МУ - Варна в Добрич ще реши ли проблемът с липсата на медицински специалисти в Добрич?

Появата на този филиал ще облекчи дефицита, но няма да реши цялостно проблема. Проблемът е изключително сериозен, става дума за десетки години пропуснати възможности да се реши кадровата криза. Трябва самата професия да бъде направена атрактивна. България е добре ориентирана спрямо европейските норми за брой лекари на глава от населението, като проблемът е по-скоро в разпределението на лекарите между малките и големите градове, но това може да се реши лесно. Не така стоят нещата при медицинските сестри, обаче, където сме на предпоследно място в Европейския съюз. Стои въпросът, защо при такъв дефицит на медицински сестри ние обучаваме 10 пъти повече лекари в медицинските университети.

Преслав НЕЙЧЕВ