Спомен и почит към актьора Венцеслав Вълчев 30 години след неговата смърт

Една тъжна годишнина - 30 години от кончината на актьора Венцеслав Вълчев, се навършват на днешния ден 14 октомври. Мнозина жители на Добрич си спомнят за него като за една забележителна личност с несъмнен принос към културата на града, посветил целия си професионален талант на Драматичен театър „Йордан Йовков“ и оставил траен спомен у съгражданите си.

Венцеслав Вълчев е роден през 1939 година в София. Учил е във Втора мъжка гимназия, а след това е завършил Театралната академия в класа на емблематичния проф. Боян Дановски.

„Бил е разпределен в Русе, но там остава само няколко месеца. През 1965 година баща ми избира театъра в Добрич, за да изиграе на сцената му плеяда от запомнящи се образи. Избира Добрич заради великолепната театрална трупа по това време. С изключение на около две години, през 70-те, когато е бил в състава на Театъра на армията, целият му професионален път е свързан с Добрич. Той игра на добричка сцена до смъртта си през 1992 година. Баща ми бе изключително много посветен на театъра“, сподели пред Про Нюз Добрич неговата дъщеря Надежда Бояджиева.  

Любителите на театралното изкуство няма да забравят неговите превъплъщения в редица постановки - Б.Огнянов /‘Под игото“/,  Златил /“Боряна‘ на Й.Йовков/,  Иванко /“Иванко“ на В.Друмев/,  Найден /“Майстори“ на Р.Стоянов/,  Беркутов /“Вълци и овце“ на Островски/,  Градоначалникът /‘Ревизор“ на Гогол/,  Салиери /“Моцарт и Салиери“ на М.Минков/,  Продан /‘Онова нещо“ на Хр.Бойчев/ и още много, много други до последната - Големанов /“Големановъ“ на Ст.Л.Костов/

„Театърът бе голямата му любов и тя бе споделена. Театърът бе и негова сила. Но за наша радост кинолентите са запазили и други страни на многоликия му талант, с ролите му във филмите „Маневри на петия етаж“, „Нощем по покривите“, „Три Марии и Иван“, „Самодивско хоро“, „Живот до поискване“, „Необходимият грешник“, сериала „Дом за нашите деца“ и “Неизчезващите“… Не бях гледала някои от филмите, успях да направя това по-късно, търсейки ги във филмотеки. Играл е и в „Другоселецът“ в телевизионния театър на БНТ. Суетата от множеството награди, званието „Заслужил артист“ и работата му с толкова известни колеги и именити режисьори никога не му попречи да бъде истински, верен на високото в изкуството и винаги неизменно трудолюбив“, посочва Бояджиева.

Нейният баща е цветна, неподвластна на клишета и рамки личност. Няколко поколения със сигурност пазят своите лични моменти от срещите с изкуството му, както и спомен за неподправения му чар и осанка. Тя помни неговото заразително чувство за хумор, винаги разпознаваем тембър и бохемска душа – желано и обичано сърце на всяка компания!

Венци, както всички го наричаха, остана завинаги на 52 години.