12 октомври Ден на българските общини и местното самоуправление

На 18 юни 1998 г. в Благоевград III-то Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България взема решение 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община. На тази дата през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Закон за общините и градското управление. На своето заседание на 6.10.2021 г. Министерският съвет прие Решение, с което обявява 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), внесено от министър-председателя.

Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава, приета на 16 април 1879 г. В глава 1, чл. 3 е записано: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“. През 1881 г. е направен първи опит за разработване на закон за общините, водени са дебати, но той така и не е бил приет, затова 1882 г. се приема за начало на законодателното утвърждаване на местното самоуправление, а Законът за общините и за градското управление, утвърден с Указ № 697 на Княз Александър I Батенберг, се възприема като първия законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, кметовете и техните помощници.

Оригинали на двата законови текста се пазят в Централния държавен архив.

Законът за общините и за градското управление разглежда общината като основна административна единица в държавата и използва многозначителния израз „членове на общината“, вместо възприетото десетилетия по-късно „жители на общината“.

По силата на този закон Кметът е бил представител на „правителственната власт“, но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.

Кметът е „натоварен съ общинската полиция, както въ населените места, така и на цялото пространство на общинската територия, навсякъде гдето немя особенни полицейски власти“. Той надзирава и се грижи: „за безопасността и изправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места“.

Днес задълженията на кметовете са визирани в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкова разнородни са били те и според закона от 1882 г.

Източник: НСОРБ