Село Люляково край Генерал Тошево - истински урок по родолюбие

Една от улиците на генералтошевското село Люляково е, като училище. Училище за малки и големи, което може да те накара да се гордееш, че си българин, да ти припомни, че патриотизмът не винаги е в скандирането по площадите и писането на постове в социалните мрежи, а може да е в малките неща.

Може да е в малката селска улица, на която някой си е направил труда да сложи табелки с надписи „Обичай хората!“, „Обичай земята!“ и „Мир за всички!“. Да сложи православен кръст с годината на покръстването на българите, да боядиса кофите за боклук и електрическите стълбовете в бяло и синьо, да те посрещне с чуден надпис Люляково, изработен от него и карта на България пред дома си, на която грижливо е обозначил родното място и е написал „Мила Родино, ти си земен рай!“

Няма как да минеш през това малко добруджанско село и да не ги забележиш,  да не им се усмихнеш и да не искаш да разбереш кой отделя от времето, труда и средствата си, за да ги вложи в улицата. Поне аз не можах. Така се запознах с Мишо и неговото семейство. И защото добруджанецът е гостоприемен, ме поканиха в дома си да поговорим. Да ме почерпят със смокини, домашно сладко и добри думи.

В Люляково се родил Михаил Добрев, тук пораснал, тук започнал работа след казармата и тук довел съпругата си, която от големия руски град Оренбург дошла в малкото добруджанско село, заради любовта. Създали дом, отгледали дъщеря си и с удоволствие се връщат назад във времето и разказват за началото на съвместния им живот.

Гордеят се, че Мишо е бил първият демократично избран кмет на Люляково, когото хората слушали и уважавали. Мъчно им е, че селото се топи и макар на хартия да има 800 жители, реално тук живеят не повече от 200. Разказват ми легендата за името на селото според която две турски сватби се срещат и се избиват един друг заради лошата поличба, която носи срещата между две булки. По-късно на това място са поникнали люлякови дървета, които оформили горичката, дала името на селото.

Цял живот Мишо си е изкарвал прехраната с обработка на метали, а от 2017 г. използва метала, за да пресъздава това, което е в душата му и носи в сърцето си – любовта към родния край и България. В надписите не пропуснал и родината на съпругата си, а бистрото, което преди време отворили, кръстили на родния ѝ град Оренбург, в знак на уважение.

Така малката люляковска уличка се е превърнала в открит урок по родолюбие. Затова често хората, минаващи през селото спират, за да разгледат и питат кой прави всичко това. Така направих и аз. Исках да се запозная с човека и да му благодаря за благородното дело, с което се е захванал, без да очаква нищо в замяна. Да благодаря на семейството му, че го подкрепя и да им кажа, че има смисъл. Нещата, които прави Мишо, може да са малки, може да не променят хората и отношението им към Родината, но дори само едно дете да прояви любопитство и да запомни надписите от Люляково, значи си е струвало.

Диана СТЕФАНОВА