Димитър Франгов, ДБ: Да дадем възможност на можещите граждани да станат част от управлението на България
Димитър Франгов е кандидат за народен представител от „Демократична България“. От Шабла, водолаз, биофермер и специалист в публичните комуникации
Кои са основните Ви приоритети като кандидат за народен представител от листата на „Демократична България“ в 8-ми МИР?
В тази и във всяка друга кампания основен приоритет е защитата на свободата на личността, свободата във всички нейни форми и възможността всеки да изразява мнението си без да бъде потискан от държава, институция или каквото и да било. Стремежът ми е в управлението да влязат повече представители на гражданското общество. Това са хората, които реално са двигателите на икономиката и на социалната среда; които реално се сблъскват с проблемите, създадени от държавата, търсят и намират решения. Крайно време е в българските политически среди да влязат хора, които искат и могат да работят. Затова посланието на „Демократична България“ на тези избори е хората да излязат и да гласуват. За да имаме устойчиво управление. Наясно сме, че то няма как да се хареса на всички, но всяко дългосрочно управление е много по-добро от това, което се сменя през няколко месеца. Историята е показала, че честата смяна - на владетели, на форма на управление или на треньори във футболен отбор, например, винаги води до лоши резултати. Трябва да има последователност.
От години се говори за административна реформа. Случи ли се тя в България и не се ли корени именно в това недоверието на хората в управлението?
Не сме направили достатъчно административни реформи и просто имплементираме заети идеи от западноевропейския свят, без да ги прилагаме по адекватен начин в нашата реалност. Затова трябва да се борим за истинска административна реформа, съобразена с възможностите и изискванията на днешното време. Това неминуемо минава през редуциране на администрацията. Но не самоцелно да се уволнява известно количество хора. Въпросът е институциите да бъдат максимално ефективни и хората, които работят в тях, наистина да бъдат експерти, а не просто да им се намира работа.
Може ли такава реформа да се осъществи без децентрализация?
Децентрализацията е задача, която си поставих още с първото си участие като кандидат за народен представител. Тук, в Добруджа, много ясно се вижда колапсът на взаимоотношенията между централна власт и периферия. Не може в средна по големина държава, като България, да има периферия. Затова е важно да изградим държава, която да присъства, без да се натрапва, еднакво, независимо дали в Добрич, в София или в Каспичан. Прави впечатление, че, колкото повече едно място е отдалечено от София, толкова по-неглижирано е. Резултатите са явни – демографска криза, слабо развита инфраструктура, изключително неконкурентна икономическа среда. Всичко това, за съжаление, води до обезлюдяване на едни прекрасни територии.
Отнесено към Добруджа това до какво води? Кои са основните проблеми на региона, чието решаване е належащо?
Това са инфраструктурата, пътните връзки, транспортните връзки между селата и общинския център, пристанищна инфраструктура, както и много други. Трябва да се създадат такива условия, че хората да имат желание да живеят тук. Като природна даденост България е уникално място и дава много възможности. Лошото е, че ние не ги използваме. Много е тъжно, особено през септември, когато хората от Добруджа имат причина да са патриотично настроени заради миналото ни и саможертвата на нашите деди, които са направили невъзможното тази територия да остане българска, да наблюдаваме това безпрецедентно обезлюдяване. Нашите предци многократно са се вдигали буквално от пепелта, за да съградят тези села, които ние днес с лека ръка изоставяме. Не зная дали българският политически елит е имал желанието и възможността да се разходи из селата във вътрешността на Добруджа. Но там витаят едни много тъжни енергии. Призрачно е. Села като Стаевци – с изоставена църква и един единствен жител – баба Стойка. Това село, както и много други изчезват. И е необяснимо, че дедите ни са строили тези къщи и села камък по камък с огромно желание, поколения са дали живота си, за да ги има. А сега, в най-свободното и високотехнологично време, когато трябва да изживеем Златния век на България, изоставяме всичко това и сме обезкуражени. Защо? Онези хора е трябвало да се справят в години на робство, години на войни, на глад и лишения, но са успели да съградят много, което днес ние не можем да поддържаме. Затова абсолютна децентрализация на страната е задължителна, тъй като България е най-централизираната държава в Европейския съюз. Нужно е да се дадат повече правомощия на общините, да има приоритетно съфинансиране от страна на държавата на изоставащите региони. Защото начинът на разпределение на данъци у нас е доста остарял и вкарва в една спирала на недоимък малките общини и води до демографска криза. Колкото по-малка е една община, толкова по-малка част от данъците й се връщат обратно. Тя няма как да направи чудо и да си оправи инфраструктурата й да стане привлекателна, за да задържи хората и да привлече нови. Основният проблем за малките общини е, че няма поминък. В крайморска Добруджа, например Шабла, ако не се занимаваш със земеделие или туризъм, а си завършил право, счетоводство, графичен дизайн или творческа дейност, почти няма какво да работиш. И не ти остава нищо друго, освен да търсиш поминък в големите градове или други държави. Това е така, защото тук няма предприятия, няма инфраструктура, няма данъчни стимули, които да привлекат предприемачите от леката промишленост.
Каква е формулата за спасение на региона?
Децентрализация на административната, на данъчната система, повече правомощия на общините, за да могат да решават проблемите на място. Трябва да се скъси дистанцията между проблема и институцията. Трябва да се предвидят данъчни облекчения и стимули за предприемачи, които биха инвестирали в производства в тези райони. Или да се изгражда подходяща инфраструктура за бизнеси, които са възпрепятствани от лошото състояние на наличната, с което да се гарантира, че те ще могат да изпълняват своята дейност и ще осигурят работни места дългосрочно.
Кои са приоритетните за Вас регионални проблеми, в частност на община Шабла, чийто представител сте?
Трябва задължително брегоукрепване, изграждане на пристанищна инфраструктура. България няма поведението на морска държава, съдейки по начина на инвестиране по българското крайбрежие. Ще припомня случая с кораба „Вера Су“, който аз наблюдавах доста отблизо. Той показа много пробойни в протокола на решаване на кризи. Цели институции абдикираха. Затова считам, че трябва да създадем изцяло нова политика за българското морско крайбрежие. Всяка година България губи територии. Пример за това е районът на Крапец, където ерозията нанася щети. Но тя може да бъде спряна. В тази посока вече има направени проекти и изследвания, но изпълнението им е непосилна инвестиционна задача за местната власт. А е от стратегическо значение за държавата да защити тези територии, да ги облагороди. Естакадата на нос Шабла е пословичен обект, чиито завършек вече 7 години се бави. Ще наблюдаваме много внимателно как се развиват събитията там и ще настояваме за скорошно завършване на това важно и стратегическо съоръжение. Ще настояваме за мощни инвестиции в пътната инфраструктура. Също така важно за развитието на туризма е полагането на грижи за наличните археологически обекти и изкарването на показ на неразработените такива. В крайна сметка едни от първите цивилизации на човечеството са тръгнали оттук.
Сектор „Рибарство“ осигурява прехрана за много семейства в региона. От каква подкрепа има нужда той?
Морето загива пред очите ни, намалява рибният ресурс, поради замърсяване и унищожени местообитания в следствие на дънното тралене. Дребномащабният крайбрежен риболов, който е част от местната култура, става все по-непривлекателен и икономически неликвиден като дейност. С позволяването на пелагичното тралене, под прикритието на което се осъществява и неправомерно дънно тралене, в крайбрежните зони без ограничение по отношение на отстояние от брега пряко намалява ловната акватория на малките рибари, които също плащат такси за стопански риболов. Освен това малките рибарски плавателни съдове имат ограничение за отдалеченост от брега (2 или 5 мили), т.е. те са принудени от правилата да упражняват дейност в точно определена акватория, която обаче не е защитена от големия стопански риболов. Затова тази дейност трябва да се урегулира по правилен начин, така че да има устойчиво рибарство, както за големите, така и за малките. Трябва да се направят сериозен анализ, план и стратегия как този ресурс можем да бъде съхранен за близките десетилетия и използван, без да го унищожаваме. За района на Шабла особено важно е състоянието на езерата – Дуранкулашко, Езерецко и Шабленско езера, които са хилядолетни и са защитени територии. През последните години те се превръщат в блата, вследствие на превземането от тръстиката, затлачването на изворите и намаляването на водните огледала. Докато преди години паленето на тръстиката е била ежегодна практика, то понастоящем то е забранено. За сметка на това има възможността за косене. Основната причина обаче да не се коси е, че има административна недомислица, която третира тръстиката не като растителен остатък, а като отпадък. Това означава окосеният камъш да се извози на десетки километри до депото в Стожер, за да бъде депониран по съответния ред. Това е пропуск, който ние от „Демократична България“ се заемаме час по-скоро да поправим. Водачът на листата ни Албена Симеонова за кратко време вече успя да реши идентичен проблем с остатъците от лавандула. Вярваме, че можем да разплетем и този казус с тръстиката.
Не се ли притеснявате от битуващото мнение, че човек, който се занимава с политика, е лош?
„Демократична България“ дава възможност на обикновените хора и граждани, да влязат в листите и да станат част от управлението, да са част от политическия елит. Това е много важно, за да се изкорени мнението, че щом някой се занимава с политика е „маскара“. Всъщност гражданите не са политици, а изпълнители, които искат да приложат опита знанията си, за да намират решения. Някои казват, че тези хора са неопитни. Да, но първо опит се трупа, второ нали именно опитните ни докараха до това положение да нямаме стабилност, да няма справедливост, да няма яснота за бъдещето. Нека да излезем от тази грешна формула и да дадем възможност не на професионалните политици, а на експертите и можещите граждани да управляват общественото ни благо. Защото те ще го управляват по-ефективно, по-икономично и по-правилно.
Защо се кандидатирате за народен представител?
Народният представител трябва да бъде представител на народа. Целта не е да влезем в Народното събрание и да скъсаме връзката с тези, които са ни избрали. Народният представител трябва да бъде проводник на проблемите на хората до централната власт. Затова и аз се кандидатирам – за да може проблемите на хората от региона да бъдат чути на високо политическо ниво. Това означава, че ще бъда сред тях и това няма да се промени. Всеки е добре дошъл да сподели проблема си и той ще бъде адресиран към хора и институции, за да могат да намерят решение.
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
