Георги Цветков, ДБ: Денят на Независимостта показва, че България може много повече

Доц. Георги Цветков е кандидат за народен представител от „Демократична България“, експерт в Министерство на отбраната, преподавател по “Национална сигурност”

Денят на българската Независимост, 22-ри септември, остава в сянката на 3-и март и 6-и септември. Някои го смятат за формалност, която често се коментира иронично с „Каква независимост, щом си малък и се съобразяваш с големите!?“

Фактите са съвсем различни. Това не е просто ден на формална декларация. Това е резултат на целенасочени усилия и упорита политическа и държавническа работа, в която се изразява истинският патриотизъм на политическите лидери.

22-ри септември 1908 г. е една от най-високите точки в развитието на Третото българско царство. Държава, на която сме наследници и с която можем да се гордеем. Противно на умишлено налагания с годините етикет на „национални катастрофи“, Третото българско царство дава най-добрите примери за развитието на модерната ни държава. Само след 30 години свободен живот, през 1908 г., България е сред водещите икономики на Балканите. Успешната защита на нейната свобода след Съединението и детронирането на княз Батенберг, благодарение на хора като Стефан Стамболов, Константин Стоилов и в по-задните редици – добруджанеца Димитър Петков (кмет на София и министър-председател), отварят поле за модернизация и икономическо развитие. С тях идва и необходимата увереност за обявяването на независимото Царство през 1908 г.

Каква е връзката с огромния контраст с 2022 година? Минали са приблизително толкова години от падането на комунистическия режим. Вместо увереност в собствените сили, има апатия и непрекъснато търсене на „компенсации“ от Европа. Вместо поглед напред – дърпане назад. На мястото на стремежа да имаме европейска държава, равна на другите – ориенталски и евразийски влечения, които трябва да покажат, че тук не е Европа.

1908-ма не е формалност и не става от само себе си – тя е плод на последователни усилия на днес забравени хора – на истинските „добри примери“ от историята, както пише професор Веселин Методиев, които имаме и които заместваме със съвременна апатия и исторически фатализъм.

Съдебната палата в Добрич се намира на ул. „Д-р Константин Стоилов“. Той не доживява Независимостта, но с право се смята за един от основните строители на тогавашна България. През 1894г. от трибуната на Народното събрание Константин Стоилов казва:

„Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са център на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата, и всякога такива държави се сочат с пръст, като образец на добра организация, и тогава гласът им се слуша в международния свят.“

Съвсем ясен е контрастът между увереността на тази политическа програма и насаждането на страх, недоверие и  слабост, които са толкова характерни за последните 10-20 години. Това, че си малък, не е оправдание. Това, че постъпваш неразумно и безотговорно, не е извинение.

А ние разполагаме с достатъчно добри примери – не само на национално, но и на регионално равнище.

Няма нужда да се споменават героите от битката при Добрич или морската отбраната на Балчик през Първата световна война, които почетохме съвсем скоро – те са повече познати на национално, отколкото на регионално равнище.    

Другото основно събитие, което отбелязваме през месец септември – подписването на Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа, е огромен успех на българската дипломация и Цар Борис III Обединител. Единствената териториална спогодба с участието на Германия, която не е отменена след Втората Световна война. Но дори този безспорен успех се смята едва ли не за формалност и авторите му се споменават по изключение по време на честванията. А без тях и тази част от страната ни щеше да загуби българския си облик.

Или накрая – как областта участва в националната политика? Професор Милко Палангурски представя според съхранените данни справки за участниците в Учредителното събрание от днешната област Добрич – Балчик и окръга и (Хаджиоглу) Пазарджик (Добрич) и окръга - Калчо Бобчевский, председател на Пазарджишкия окръжен съд, Михаил Паничерский, председател на Балчишкия окръжен съд, Желяз Попов, председател на Пазарджишкия окръжен съвет, Васил Холевич, председател на Балчишкия окръжен съвет, Стефан Баев, председател на Пазарджишкия градски съвет, Янаки Комнино, председател на Балчишкия градски съвет, Димитрий Панов, Пазарджишки окръг, Хаджи Гено Хаджижечов Холевич, Балчишки окръг, и Мустафа ефенди от Пазарджик (назначени от руският императорски комисар). Колко познати са тези хора? Колко улици, училища или паметници има посветени на тях? Как младите хора разбират, че не са в „забравен от Бога“ край на страната, а могат да бъдат действителни участници в националните политически процеси?

Денят на Независимостта не е просто дата или просто формален акт. Това е резултат от продължителните усилия на строителите на някогашната свободна и европейска България. Хора, които са знаели, че мястото на страната ни е в Европа, но това изисква усилия. Хора, които са си поставяли високи цели и които са знаели, че те изискват упоритост и последователност. Хора, които са разбирали, че ние не можем да лежим на стари лаври и трябва усилено да се модернизираме – и като държавна организация, и като икономика. И не на последно място – че успехът може да дойде само върху здравите основи на правовия ред. От нас се иска само да преоткрием  посочения път.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ГЛАСУВАЙТЕ С НОМЕР 25 ЗА ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

И ПРЕФЕРЕНЦИЯ 104 ЗА ДОЦ. ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ!

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!