Честваме 114 години от обявяването на независимостта на България

Честваме 114 години от провъзгласяването на независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.

Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява на стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й̀ в международните отношения. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия настъпват през септември 1908 г.

Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.