Водещи новини Политика

Христанов: Земеделците са демотивирани, борбата с корупцията ще върне доверието им в държавата

„По-доброто финансиране, борбата с корупцията и осигуряването на пазари са трите важни неща за българското селско стопанство. За нас най-важните приоритети са зеленчукопроизводството, оранжерийното производство, поливното земеделие и животновъдството от една страна, а от друга – младите фермери, малките и средни земеделски стопанства.“ Това заяви бившият заместник-министър на земеделието и кандидат за депутат от „Продължаваме промяната“ Иван Христанов в Добрич, където се срещна с фермери. На срещата присъстваха водачът на листата на Продължаваме Промяната в област Добрич Йорданка Костадинова и втората в листата Галина Събева.

Христанов подчерта, че последните 10 години земеделието е развито по начин, по който се причиняват тежки диспропорции. В конкретни сектори има много добро развитие, което е разващо – например зърнопроизводството. Там България утвърди позициите си на един от най-сериозните производители в Черноморския басейн. От друга страна обаче споменатите направления и сектори бяха унищожени.

„Продукти на дъмпингови цени и с нива на пестициди твърде дълго са влизали в България. Крайният резултат е, че овощарството, оранжерийното производство са практически унищожени. Имаме само 9 хиляди декара оранжерии, от които само 2 000 дка са поливни, а овощарите страдат. На всички отгоре на нашето управление се падна да изнесе края на Ковид кризата и в същото време започна украинската криза. За да можем да преодолеем кризите и подпомогнем наистина уязвимите отрасли, заделихме почти 1 милиард лева за държавни помощи, от които 700 млн.лв. са от държавния бюджет. Споменатите сектори получават безпрецедентно подпомагане. Но това не е за да храним отново един или друг, а защото кризата ще отмине, а ние ще установим, че сме останали без земеделци. В този момент те трябва да бъдат подпомогнати“, коментира Христанов.

Посочи, че за следващите години, в Стратегическия план са заложени интервенции, които наистина да подкрепят тези направления.  „Трябва да приключим работата, която от 20 години никой така и не приключи, с дефиниция на това какво е фамилна ферма, какъв е пътят за нейното подпомагане – от зараждането на идеята до пазара. Чрез Стратегическия план разчитаме на връщане на младите в селските райони, на подкрепа за малка селска инфраструктура и обекти, за да направим средата за младите семейства в малките населени места благоприятна“, изтъкна Христанов.

Бившият зам.-министър е категоричен, че трябва да се отвори кризисният земеделски резерв на ЕС, което България обяви, че ще поиска във връзка със смущенията на зърнения пазар от войната в Украйна. „Това, което България трябва да направи, е да привлече естествените си партньори – например държавите от инициативата „Три морета“, Гърция и др. и с общи усилия и едно добро лоби от партньорски държави в ЕС да натисне малко повече в тази посока“, каза Христанов.

Той коментира и актуалната за зърнопроизводителите тема с вноса украинско зърно. „Слънчогледът, който навлезе в последните месеци от Украйна, е в особено големи обеми. Стигна се дотам, защото големите преработватели на слънчоглед купуват украински, а не български. За това има много причини, едната, разбира се, е цената. Другата, според разговорите, които водя, е, че вносният е с по-висока масленост. За съжаление, преработвателите на слънчоглед натрупаха известно разочарование, защото когато имаха нужда от слънчоглед на по-ниски цени през първите 4 месеца на тази година, те не срещнаха разбиране. Министерството на земеделието трябва да изиграе ролята на помирител – да събере двата бранша на преработватели и производители“, коментира Иван Христанов.

По думите му разрушаването преди 10 години на лабораторна инфраструктура на България е вредно за страната. „Защото в страната днес няма държавна лаборатория, която да прави пестициден анализ на зърнени храни. И съответно те трябва да бъдат предавани към частни лаборатории, което е доста скъпо. Това е печалният резултат от дейността на един министър, който заварва 29 лаборатории и след края на мандата си оставя 9, другите са разрушени. Важно е в България да има държавна лабораторна дейност“, изтъкна Христанов.

Иван Христанов бе назначен за заместник-министър на земеделието през декември 2021 г. и през следващите 7 месеца провежда серия от знакови политики, като премахване на незаконния монопол на ГКПП Капитан Андреево и връщане на контрола на държавата върху качеството на вносните храни; удвояване на COVID-19 помощите за българските земеделци от 72 на 144 милиона лева; увеличаване на парите по Програмата за развитие на селските райони 2023-2027 от 1,65 милиарда евро на 3,51 милиарда евро; премахване на лобизма в разпределението на субсидиите; провеждане на хиляди проверки на земеделски и горски обекти с цел премахване на злоупотребите с държавни и европейски пари; изобличаване на схемите с инсинераторите и ваксините за животни и др.

Христанов е убеден, че земеделците са демотивирани заради корупционните практики в сектора и борбата срещу тези практики трябва да продължи. Така ще се увеличат и субсидиите за фермерите.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.